Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 37

Тозбек избухна в смях.

— След месеци плаване да кажете това! Все Ви разправям, че ние сме моряци. Забравихме да се държим любезно в първия миг, щом стъпихме на палубата; днес е късно да се поправяме.

Тя се усмихна. Строгите бавачки и учители я бяха обучили да си държи езика — за беля, братята й бяха още по-решени от тях да я насърчават да върши обратното. Беше й станало навик да забавлява братята си с остроумни забележки, когато наблизо нямаше никой друг. Тя с топлота си помисли за часовете, прекарани край пращящото огнище в големия салон, когато по-малките трима от четиримата й братя се скупчваха около нея, а тя вземаше на прицел най-новия подлизурко от обкръжението на баща им или някой странстващ ардент. Често съчиняваше глупави разговори и ги вкарваше в устите на хората, които с братята й виждаха, но не можеха да чуят.

Това създаде у нея нещо, наречено от бавачките „нахална жилка“. А се оказа, че моряците ценят остроумията повече и от братята й.

— Е — каза Шалан на капитана, изчервена, но все още с желание да говори — само си мислех така: казвате, че моята красота е помамила ветровете бързо да ни доведат в Карбрант. А значи ли това, че при другите плавания липсата на красота е била причината да закъсняваме?

— Ее… хмм…

— Та всъщност Вие ми казвате, че съм красива точно през една шеста от времето.

— Глупости! Млада госпожице, красива сте като утринна зора, така си е!

— Като зора? Искате да кажете, прекалено румена — тя задърпа дългата си червена коса — и карам хората да примижават, щом ме видят?

Той се разсмя и неколцина от моряците се присъединиха. Капитан Тозбек каза:

— Добре тогава. Вие сте като цвете.

Тя се намуси.

— Алергична съм към цветя.

Капитанът вдигна вежда.

— Не, наистина — призна тя. — Намирам ги съвсем очарователни. Но ако ми подарите букет, ще получа толкова силен пристъп, че ще Ви се наложи да търсите по стените луничките, които са се отлепили от лицето ми при кихавицата.

— Добре, така да е, продължавам да твърдя, че сте хубава като цвете.

— Ако съм като цвете, значи младежите на моята възраст страдат от същата алергия, понеже забележимо странят от мен. — Тя потръпна. — Сега видяхте ли, казвах Ви, че отговорът ми не е любезен. Младите жени не бива да се държат така дразнещо.

— Ах, млада госпожице — капитанът докосна плетеното си кепе. — На нас с момчетата ще ни липсват умните Ви приказки. Не знам какво ще правим без Вас.

— Най-вероятно ще плавате. И ще се храните, ще пеете и ще гледате вълните. Всичко, което правите сега, само че ще имате доста повече време, защото няма да се препъвате в някакво си момиченце, което седи на палубата, рисува и си мърмори. Но имате благодарностите ми, капитане, за едно плаване, което беше чудесно, макар да се проточи повече.

Той признателно докосна кепето си.

Шалан се усмихна — не беше очаквала, че ще се чувства толкова освободена сама навън. Братята й се притесняваха, че тя ще се бои. Смятаха, че е кротка, понеже не обичаше да спори и при разговори между много хора си мълчеше. И може би тя наистина беше кротка — да е далече от Я Кевед беше плашещо. Но беше и прекрасно. Беше напълнила три скицника с рисунки на същества и хора, които беше наблюдавала, и макар тревогата за фамилните финанси да беше постоянна, тя се уравновесяваше от чистото удоволствие, че трупа опит.