Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 34

Той не издаде нито звук на болка или негодувание. Трупът му се прекатури в тъмнината; Блут сръчно го вдигна и го метна на рамо.

— Не! — изкрещя Каладин, скочи от другия край на клетката и удари по дъските.

Твлкав се топлеше пред огъня.

— Да те отнесе Бурята дано! — изкрещя Каладин. — Той можеше да оживее, копеле такова!

Твлкав го изгледа. После лениво се приближи и понамести синьото си плетено кепе.

— Той щеше да ви разболее всичките, не разбираш ли. — Гласът му беше с лек акцент, сливаше думите, не слагаше ударенията на правилната сричка. На Каладин му се струваше, че тайлените винаги мърморят. — Няма да изгубя цял фургон хора заради един.

— Той вече не беше зара̀зен! — каза Каладин и отново удари дъските с ръце. — Ако някой от нас можеше да се зарази, това щеше да е станало досега.

— Надявам се, не сте се заразили. Мисля, че той вече не можеше да бъде спасен.

— Казах ти, че не е така!

— А аз трябваше да ти повярвам, така ли, дезертьоре? — рече засмяно Твлкав. — На човек, в чиито очи тлее омраза? Ти би ме убил — той сви рамене. — Не ме е грижа. Стига да сте здрави, докато дойде време за продажба. Ще ме благославяте, че ви спасих от болестта на този човек.

— Ще благославям кладата ти, когато я издигна със собствените си ръце — отвърна Каладин.

Твлкав се усмихна и се запъти обратно към огъня.

— Поддържай яростта си, дезертьоре, поддържай силата си. Те ще ми донесат добри пари, когато пристигнем.

Не и ако не доживееш дотогава, помисли Каладин. Твлкав винаги сгряваше последната вода от ведрото, което ползваше за робите. В нея си вареше чай, окачвайки я над огъня. Ако Каладин се постараеше да пие последен от робите и след това стриеше листата и ги пуснеше в…

Каладин застина и погледна ръцете си. В гнева си беше забравил, че стиска черната жлъчка. Беше изтървал листата, докато блъскаше по дъските. Само няколко малки парченца бяха полепнали по дланите му, но не бяха достатъчно, за да подействат.

Той се завъртя и погледна назад; подът на клетката беше мръсен и покрит с нечистотии. Ако парченцата бяха паднали там, нямаше начин да ги събере. Вятърът се надигна внезапно и отвя праха, трохите и нечистотиите от фургона навън в нощта.

Каладин се провали дори и в това.

Отпусна се назад, с гръб към дъските, и сведе глава. Разгромен. Проклетото вятърно духче продължаваше да се стрелка около него и изглеждаше объркано.

3

Градът на камбаните

„Един мъж стои на ръба на скалата и гледа как родната му страна рухва. Водите бушуват долу, толкова далече под него. И той чува детски плач. Това са неговите сълзи.“

Записано на четвърти Танатес, година 1171, тридесет секунди преди смъртта. Обектът е уважаван каменоделец.

Карбрант, Градът на камбаните, беше място, което Шалан никога не си беше представяла, че ще посети. Макар често да мечтаеше за пътешествия, очакваше да прекара младежките си години затворена в семейното имение, откъдето да бяга само в книгите от бащината библиотека. Очакваше да се омъжи за някой от съюзниците на баща си и да прекара остатъка от живота си затворена в неговото имение.