Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 33

Няма значение. Най-добре да не се забърква.

Умиращи по бойното поле мъже. Момчешко лице, толкова познато и обичано, очакващо от Каладин спасение. Рана от меч отстрани на шията. Броненосец, нападащ редиците на Амарам. Кръв, смърт, провал, болка.

И гласът на баща му. Наистина ли можеш да го изоставиш, синко? Да го оставиш да умре, когато можеш да помогнеш?

Бурята да го порази дано!

— Спрете! — извика Каладин и се изправи.

Останалите роби бързо се отдръпнаха. Блут скочи, затръшна вратата на клетката и вдигна сопата си. Твлкав се прикри зад наемника като зад щит.

Каладин пое дълбоко дъх, стисна листата в една ръка и вдигна другата към челото, за да изтрие струйката кръв. Прекоси малката клетка, а босите му крака тупкаха по дървото. Блут гледаше свирепо, когато Каладин коленичи до болния. Трепкащата лампа осветяваше дълго изпито лице и почти безкръвни устни. Човекът беше изхвърлил зеленикави плътни храчки. Каладин опипа врата му за бучки, после провери тъмнокафевите му очи.

— Нарича се изнурителна кашлица — рече Каладин. — Ще оцелее, ако му давате допълнително по черпак вода на всеки два часа в продължение на около пет дни. Ще се наложи да му я наливате насила в гърлото. Ако имате захар, разбъркайте от нея във водата.

Блут почеса яката си челюст, после хвърли поглед към нисичкия роботърговец.

— Измъкни го навън — нареди Твлкав.

Болният се пробуди, когато Блут отключи клетката. Наемникът блъсна Каладин със сопата и той неохотно се отдръпна.

Като остави сопата настрани, Блут улови роба под мишниците и го извлече навън, като през цялото време нервно опитваше да държи Каладин под око. В последния неуспешен опит на Каладин за бягство участваха двадесет въоръжени роби. Господарят му би трябвало да го екзекутира заради това, но той заявил, че Каладин е „участвал в заговор“ и го белязал със знака шаш, после го продал на безценица.

Сякаш винаги имаше някаква причина да оцелее, когато умираха онези, на които опитваше да помогне. Някои смятаха това за благословия, но той го разглеждаше като иронично мъчение. При предишния господар беше разговарял известно време с един роб от Запада — селай, който разказваше за Старата магия от техните легенди и как с нея можеш да прокълнеш някого. Нима с Каладин се случваше точно това?

Не ставай глупак, рече си той.

Вратата на клетката се затръшна и заключи. Клетките бяха необходими — Твлкав трябваше да пази крехките си вложения от бурята. Дървените страници на клетката можеха да се издърпват нагоре и заключват на място по време на свирепите ветрове.

Блут завлече роба край огъня, до неотвореното буре с вода. Каладин се поуспокои. Ето, рече си той. Може би още можеш да помагаш. Може би има смисъл да те е грижа.

Каладин разтвори длан и огледа смачканите черни листа. Не му трябваха. Да ги пусне в напитката на Твлкав щеше да е не само трудно, но и безсмислено. Наистина ли желаеше смъртта на роботърговеца? Какво щеше да постигне по този начин?

Във въздуха отекна глухо пукане, последвано от второ, по-меко, сякаш някой изпусна чувал зърно. Каладин бързо вдигна глава и погледна към мястото, където Блут беше оставил болния роб. Наемникът вдигна сопата още веднъж, после я стовари, разнесе се хрущене, когато удари черепа на роба.