Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 32

— Не мога да се боря — рече тихо той.

— Преди го правеше.

Той затвори очи и отпусна глава напред върху дъските.

— Толкова съм уморен.

Нямаше предвид телесната умора, макар че осемте месеца хранене с огризки бяха отнели много от жилавостта и силата, които беше култивирал като войник. Чувстваше се уморен. Дори и когато спеше достатъчно. Дори и в дните, когато не беше гладен, премръзнал или скован от бой. Толкова уморен…

— И преди се уморяваше.

— Провалих се, духче — отвърна той и стисна очи. — Налага ли се да ме измъчваш така?

Всички бяха мъртви. Сен и Далет, преди това Тукс и събирачите. Преди тях — Тиен. Преди него — кръв по ръцете му и трупът на момичето с бледата кожа.

Някои от робите наоколо промърмориха, явно го мислеха за луд. Всеки можеше да стигне дотам да си въобрази духче, но нямаше смисъл да разговаря с него. Беше ли луд? Може би трябваше да си пожелае това — лудостта беше бягство от болката. Но вместо да го привлича, това го ужасяваше.

Отвори очи. Най-сетне Твлкав се тътреше към каладиновия фургон с ведрата с вода. Пълният мъж с кафеви очи ходеше с едва забележимо накуцване; вероятно от отдавнашно счупване на крака. Беше тайлен, а всички мъже тайлени независимо от възрастта и цвета на косата имаха еднакви остри бели бради и бели вежди. Веждите им ставаха много дълги и тайлените ги носеха преметнати зад ушите. Така изглеждаше, че човекът има два бели кичура в иначе черната коса.

Облеклото му се състоеше от панталони на червени и черни райета и тъмносин пуловер в тон с плетеното кепе, което някога ще да е било хубаво, но вече беше одрипавяло. Дали някога е бил нещо друго, а не роботърговец? Този начин на живот — да купуваш и да продаваш човешка плът — явно се отразяваше. Уморяваше душата, макар и да пълнеше кесията.

Твлкав се държеше на разстояние от Каладин, понесъл газената си лампа, за да огледа кашлящия роб в предната част на фургона. Твлкав повика своите наемници. Блут — Каладин не знаеше защо си е направил труда да научи имената им — свърна към него. Твлкав заговори тихо, като сочеше роба. Блут кимна, плоското му лице се губеше в светлината на лампата, и измъкна сопата от колана си.

Вятърното духче се превърна в бяла панделка и се стрелна към болния. Тя се засука и завъртя няколко пъти, преди да кацне на пода и отново да се превърне в момиче. Приведе се и заразглежда мъжа. Като любопитно дете.

Каладин се обърна и затвори очи, ала все още чуваше кашлицата. Някъде в главата му гласът на баща му откликна. За да излекуваш изнурителната кашлица, занарежда с внимателен и прецизен тон той, прилагай по две шепи кървав бръшлян. Ако не разполагаш с бръшлян, имай грижата да даваш на пациента много течности, за предпочитане подсладени със захар. Докато пациентът е хидратиран, най-вероятно ще оцелее. Болестта звучи много по-зле, отколкото всъщност е.

Най-вероятно ще оцелее…

Кашлицата продължаваше. Някой отвори вратата на клетката. Знаеха ли как да помогнат на човека? Толкова лесно решение. Давайте му вода и ще оцелее.