Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 305

Нова повереница ли?, учуди се Далинар. Ясна от години не беше вземала повереница. Все казваше, че няма време за това.

— Това е изображение на пропастно чудовище — каза Далинар.

Данлан записа думите. Само след миг дойде отговорът.

— В книгата пише, че е Пустоносен. — Данлан се свъси и наведе глава. — Книгата е препис на съчинение от годините преди Измяната. Илюстрациите обаче са копирани от друг текст, още по-древен. Всъщност някои са на мнение, че изображението е направено само две-три поколения след оттеглянето на Вестителите.

Адолин тихо подсвирна. Значи наистина беше много старо. Доколкото Далинар разбираше, от дните на сянката бяха останали съвсем малко произведения на изкуството или писания, като Пътят на кралете беше сред най-древните, при това беше единственият изцяло запазен текст. А дори и той беше оцелял само в превод; не разполагаха с копия на оригиналния език.

— Преди да си направил някакви прибързани заключения — прочете Данлан, — ще кажа, че според мен Пустоносните и пропастните чудовища не са едно и също нещо. Вярвам, че древната художничка не е знаела как изглеждат Пустоносните и затова е изобразила най-страховитото познато създание.

А откъде художничката е знаела как изглежда пропастното чудовище?, учуди се Далинар. Ние наскоро открихме Пустите равнини…

Разбира се. Макар че сега Ничиите хълмове бяха необитаеми, някога са били кралство. В миналото някой е знаел за пропастните чудовища, познавал ги е достатъчно добре, та да нарисува едно и да го нарече Пустоносен.

— Сега трябва да тръгвам — съобщи Ясна чрез Данлан. — Грижи се за брат ми, докато ме няма, чичо.

— Ясна — отговори Далинар, като подбираше думите си особено предпазливо, — нещата тук са трудни. Бурята започва и няма какво да я спре. Цялата сграда се тресе и стене. Може скоро да получиш новини, които да те изумят. Много ще е хубаво, ако можеш да се върнеш и да помогнеш.

Мълчаливо зачака далекосъобщителят да изпише отговора.

— Бих желала да обещая дата за връщането ми — Далинар почти чуваше спокойния хладен глас на Ясна. — Но не мога да преценя кога ще завърша изследването си.

— Много е важно, Ясна — каза Далинар. — Моля те да премислиш.

— Чичо, бъди сигурен, че ще дойда. Накрая. Просто не мога да кажа кога.

Далинар въздъхна.

— Забележи — написа Ясна, — че имам огромно желание аз самата да видя пропастно чудовище.

— Мъртво — отвърна Далинар. — Нямам намерение да ти позволя да повториш преживяването на Елокар отпреди няколко седмици.

Ясна отговори:

— Ах, милият и твърде грижовен Далинар. След някоя и друга година ще ти се наложи да признаеш, че любимите ти племенници са пораснали.

— Ще ви приема за възрастни, когато започнете да се държите като такива — продиктува Далинар. — Ела бързо и ще ти набавим мъртво пропастно чудовище. Пази се.

Изчакаха отговор, но скъпоценният камък спря да мига. Предаването на Ясна свърши. Данлан премести далекосъобщителя и дъската, а Далинар поблагодари на писарите за помощта. Те се оттеглиха. Адолин като че ли искаше да остане, но Далинар го подкани да си върви.