Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 303
Брандън Сандърсън
— Както и да е — продължи Данлан, — имам няколко въпроса към теб. Необходимо ми е отново да разкажеш какво се случи преди седем години, когато срещнахте онези първи паршендски съгледвачи.
Далинар се свъси. Въпреки че силите му бяха увеличени от Бронята, работата в изкопа го беше изтощила. Ала не смееше да седне на някой стол, докато е с Броня. Все пак си свали едната ръкавица и прокара пръсти през косата си. Темата на разговора не му беше твърде по сърце, но разсейването беше добре дошло. Причина да отложи вземането на решението, което щеше да промени живота му завинаги.
Данлан го погледна, готова да запише думите му. Защо Ясна иска отново тази история? Не писа ли тя самата разказ за събитията в биографията на Гавилар?
Е, в края на краищата, щеше да му каже защо, а — ако днешните й откровения означаваха нещо — сегашното й изследване щеше да е с голяма стойност. Щеше му се Елокар да има поне малко от нейната мъдрост.
— Това са болезнени спомени, Ясна. Иска ми се да не бях убедил баща ти да предприемаме тази експедиция. Ако не бяхме открили паршендите, те нямаше да го убият. Срещнахме ги за пръв път при изследването на някаква гора, която липсва на картите. Намирахме се южно от Пустите равнини, в равнина на около две седмици път от Съхнещото море.
Когато Гавилар беше млад, той се интересуваше само от две неща — завоеванията и лова. Когато не се занимаваше с едното, отдаваше се на другото. По онова време предложението за лова им се беше видяло разумно. Гавилар беше започнал да се държи странно, позагубил беше жаждата си за битки. Хората започнаха да говорят, че отслабва. На Далинар му се прииска да напомни на брат си за хубавите времена на тяхната младост. Оттам му дойде и идеята за лова на легендарното чудовище от пропастта.
— Баща ти не беше с мен, когато се натъкнах на паршендите — продължи да говори Далинар, връщайки се мислено през годините. Как лагеруват по влажните гористи хълмове. Как разпитват натанците с помощта на преводачи. Как търсят изкоренени или прекършени дървета. — Аз водех съгледвачите нагоре по един от притоците на Смъртоносната река, а Гавилар разузнаваше надолу. Намерихме паршенди, които лагеруваха на отсрещния бряг. В началото не повярвах. Парши.
Далинар прекъсна. Гавилар също не повярва, когато му разказа. Няма такова нещо като свободно племе парши. Те са слуги и винаги са били слуги.
— Тогава имаха ли Мечове? — обади се Данлан. Далинар не беше забелязал, че Ясна е отговорила.
— Не.
След време отговорът се изписа: „Обаче сега имат. Кога за пръв път видя паршендски Броненосец?“
— След смъртта на Гавилар — рече Далинар.
Сега направи връзката. Все се питаха защо Гавилар поиска договора с паршендите. Нямаше да им потрябва просто, за да прибират скъпоценните камъни от чудовищата в Пустите равнини; по онова време там не живееха паршенди.
