Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 307

Навани завъртя очи, но излезе, както беше помолена. Затвори вратата зад гърба си.

Това е то, помисли Далинар и изпусна продължителна въздишка. Взех решението.

Беше прекалено уморен да свали Бронята сам, затова се отпусна и седна на пода, облегнал глава на стената. На сутринта щеше да каже на Адолин, а на празненство до една седмица щеше да обяви решението пред всички. След това щеше да се върне в своите земи в Алеткар.

Свърши се.

Интерлюдии

Рисн ∗ Аксис ∗ Сет

I-4

Рисн

Рисн неохотно слезе от водещата кола на кервана. Краката й стъпиха върху мека неравна повърхност, която леко поддаде под тежестта. Това я накара да потръпне. На всичко отгоре прекомерно гъстата трева не се оттегли, както би трябвало. Рисн тропна с крак няколко пъти. Тревата си направи труда само да трепне.

— Няма да помръдне — обади се Встим. — Тукашната трева не се държи като тревата по други места. Сигурно си чувала за това.

Възрастният мъж седеше под светложълтия навес на колата, положил ръка на преградата. В другата ръка държеше няколко тефтера. Една от дългите му бели вежди беше заметната зад ухото, а другата висеше край лицето му. Имаше предпочитание към твърдо колосаните роби в синьо и червено и коничните шапки с плосък връх. Това беше класическото облекло на тайленски търговец — излязло от мода още преди няколко десетилетия, ала все още забележително.

— Чувала съм за тревата — отговори му Рисн. — Само че е толкова странно. — Тя отново пристъпи и обиколи колата. Да, чувала беше за тревата в Шиновар, но смяташе, че тя е просто ленива. Че хората говорят, че не мърда, защото го прави прекалено бавно.

Не, не беше така. Не мърдаше въобще. Как оцеляваше? Не трябваше ли животните да са я опасли всичката досега? Поклати глава в почуда и заразглежда равнината. Тревата я покриваше изцяло. Стръкчетата бяха наблъскани близо едно до друго, та човек не можеше да види земята. Каква бъркотия.

— Земята пружинира — отбеляза Рисн, когато отново обиколи колата. — Не е само от тревата.

— Хмм — промърмори Встим, който още работеше по тефтерите си. — Да. Нарича се почва.

— Създава ми усещането, че ще затъна до колене. Как могат шин да оцелеят тук?

— Те са интересен народ. Не трябваше ли да нагласиш апарата?

Рисн въздъхна, ала се върна при задницата на колата. Останалите фургони от кервана — общо шест — вече спираха и се подреждаха в широк кръг. Тя свали задната стена и измъкна дървена тринога, висока почти колкото нея самата. Понесе я на рамо към центъра на затревения кръг.

Рисн беше облечена по-изискано от своя бабск, в най-модния за млада жена тоалет: тъмносин елек с шарки върху светлозелена риза с твърди маншети. Дългата до глезените пола — също зелена — беше строга и делова, с удобна кройка, но все пак с някоя и друга бродерия за красота.

На лявата ръка имаше зелена ръкавица. Обличането на скритата ръка беше глупав обичай, просто следствие от надмощието на воринската култура. Мнозина от по-традиционно настроените тайленци, за беда и нейният бабск, и до днес смятаха за скандално жените да показват скритата си ръка.