Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 295

— Съмнявам се, че е разумно да се обръщаш към него за това, татко.

— Може би имаш право — гласът на Далинар беше студен. Той беше ядосан. Дори гневен. — Изпращат ми послание. Никога не им се е нравело влиянието ми над краля и нямат търпение да видят как се сгромолясвам. Не искат да правят нищо, за което аз ги моля, за да не се окаже, че са ми помогнали да възстановя позициите си.

— Съжалявам, татко.

— Може би така е най-добре. Важното е, че се провалих. Аз не мога да ги накарам да работят заедно. Елокар беше прав. — Хвърли поглед на сина си. — Бих искал да продължиш проверките вместо мен, синко. Ще ми се да свърша нещо.

— Какво?

— Просто виждам, че нещо трябва да се направи.

Адолин искаше да възрази, но не можа да открие уместни думи. Най-сетне въздъхна и кимна.

— Но ще ми кажеш какво е?

— Скоро — обеща Далинар. — Много скоро.

* * *

Далинар наблюдаваше целеустремените крачки на Адолин. От него щеше да излезе добър върховен принц. Решението на Далинар беше просто.

Време ли беше да отстъпи и да остави сина си да заеме неговото място?

Направеше ли тази стъпка, от него щеше да се очаква да стои настрани от политиката, да се оттегли в земите си и да остави Адолин да управлява. Обмислянето на това решение беше болезнено и Далинар трябваше да внимава и да не действа прибързано. Но ако наистина полудяваше, както явно всички в лагера вярваха, то тогава трябваше да отстъпи. При това скоро, преди състоянието му да се е влошило до степен да е загубил разсъдъка си и да не се оттегли.

Припомни си думите от Пътят на кралете.

Владетелят е контрол. Той дава стабилност. Това е неговата служба, това е стоката, с която търгува. Ако не може да се контролира, как би могъл да контролира живота на другите? Кой уважаващ себе си търговец няма да вкуси от плода, който продава?

Странно. Тези цитати му идваха на ум, дори и когато се питаше дали книгата не е донякъде причина той да полудее.

— Нитер, донеси ми бойния чук. Да е на сборния пункт, когато отида там — нареди Далинар.

Искаше да се движи, да работи, докато мисли. Гвардейците се разбързаха, за да вървят в крак с него по алеята между казармите на Шести и Седми батальон. Нитер прати няколко души да донесат оръжието. Гласът му прозвуча някак развълнувано — като че ли очакваше Далинар да стори нещо впечатляващо.

Далинар се съмняваше, че ще оправдае очакванията му. Най-сетне излезе на сборния пункт, плащът му се вееше, ботушите чаткаха по камъка. Не се наложи да чака дълго — двама войници докараха чука с малка количка. Изпотиха се от усилието да го свалят — дръжката на чука беше дебела колкото китката на човек, а главата беше по-широка от разперена педя. Двамата едва успяха да се справят.

Далинар грабна чука с една ръка, завъртя го и го метна на рамо. Подмина войниците, които се упражняваха на плаца, и отиде при черноработниците, които копаеха канала. Те вдигнаха очи и с ужас установиха, че над тях е надвиснал върховният принц в пълна Броня.