Читать «Пътят на кралете (Том II)» онлайн - страница 4

— Нямах предвид лично, Ваше Сиятелство, а като категория.

Ясна грациозно приседна. Попривдигна вежда и махна на парша да остави книгите.

Тя все още представляваше загадка за Шалан. Понякога изглеждаше като строга изследователка и се дразнеше, щом Шалан я прекъсне. Друг път зад суховатата фасада се провиждаше намек за горчив хумор. Във всеки случай, Шалан започна да усеща, че й е все по-уютно с нея. Ясна я насърчаваше да говори каквото мисли и младата жена с радост приемаше насърчението.

— От този изблик заключавам, че тази тема Ви дотяга — рече Ясна и след оттеглянето на парша започна да подрежда книгите си. — Изразихте своя интерес от това да станете учен. Е, трябва да знаете, че това е наука.

— Да чета един подир друг доводите на хора, които отказват да приемат чуждата гледна точка?

— Те са уверени.

— Не съм специалист по увереността, Сиятелна — отговори Шалан, взе една книга и критично я заоглежда, — но ми се ще да мисля, че мога да я разпозная, щом я видя. Не смятам, че това е думата за книги като тази от Медерия. Те ми се струват по-скоро надменни, а не уверени. — Въздъхна и остави книгата настрани. — Честно казано, и „надменни“ не е най-подходящата дума. Не е достатъчно точна.

— И коя би била правилната дума?

— Не знам. Може би „невежи и надменни“.

Ясна я изгледа скептично.

— Ще рече, да си два пъти по-сигурен в себе си от оня, който е просто надменен, докато разполагаш едва с една десета от потребните факти.

Думите й предизвикаха нещо като усмивка на лицето на Ясна.

— Това, срещу което негодувате, е известно като Движението на Самоуверените, Шалан. Вашето невежество и надменност е литературен похват. Учените преднамерено засилват аргумента си.

— Движението на Самоуверените ли? — попита Шалан и взе една от книгите си. — Май мога да застана зад него.

— О?

— Да. Много по-лесно ще ми е да го пронижа в гръб от тази позиция.

В отговор получи само повдигане на вежда. Затова Шалан продължи, вече по-сериозно.

— Предполагам, че мога да разбера този похват, Ваше Сиятелство. Но дадените от Вас книги за смъртта на крал Гавилар са коя от коя по-ирационални в защитата на становищата си. Което е започнало като реторическа самонадеяност, свършва като обиди и дрязги.

— Опитват да предизвикат обсъждане. Да не би да предпочитате и учените, като толкова много други хора, да се крият от истината? Да не би да искате да изберат незнанието?

— Когато чета тези книги, учеността и незнанието ми се виждат доста подобни — рече Шалан. — Незнанието може да пребивава у човек, който се крие от интелигентността, обаче учеността може да прилича на незнание, скрито зад интелигентност.

— А какво ще кажете за интелигентност без незнание? За намиране на истината без изключване на възможността за грешка?

— Митично съкровище, Ваше Сиятелство, нещо като Броните на зората или Остриетата на честта. Сигурно си струва да ги търсиш, но много предпазливо.

— Предпазливо ли? — попита намръщената Ясна.

— Ако го намериш, ще се прочуеш, но всъщност ще погубиш всички ни. Доказателство, че човек може да е интелигентен и да приема интелигентността на онези, които не са съгласни с него? Та това, според мен, ще подкопае целия учен свят.