Читать «Пътят на кралете (Том II)» онлайн - страница 5

Ясна изсумтя.

— Дете, отивате твърде далеч. Ако посветите на работата си половината от усилията, които влагате в остроумничене, смея да кажа, че можете да станете един от най-големите учени на нашето време.

— Извинете ме, Ваше Сиятелство. Аз… е, объркана съм. Заради пропуските в образованието ми реших, че ще ме накарате да изучавам събития от по-далечното минало.

Ясна отвори една от своите книги.

— Установила съм, че младите сте склонни да не оценявате далечното минало. Затова подбрах за Вас предмет, който е едновременно скорошен и деликатен, и който ще облекчи навлизането Ви в истинската наука. Не Ви ли е интересно убийството на един крал?

— Така е, Сиятелна. Ние, децата, обичаме шарени и шумни неща.

— Понякога говорите прекалено много.

— Понякога? Искате да кажете, че друг път не го правя? Ще трябва да… — Шалан млъкна и си прехапа устната, осъзнавайки, че е стигнала твърде далеч. — Съжалявам.

— Никога не се извинявайте за това, че сте умна, Шалан. Създава лош прецедент. Но човек трябва да прилага остроумието си внимателно. Вие като че ли често изговаряте първото прилично остроумие, което Ви хрумва.

— Знам. Това е моя отколешна слабост, Ваше Сиятелство. Моите бавачки и гувернантки много упорито се бореха срещу нея.

— Вероятно чрез строги наказания.

— Да. Седенето в ъгъла с книги върху главата беше предпочитаният от тях метод.

— А това на свой ред — въздъхна Ясна — само Ви е научило да правите духовитите си забележки по-бързо, за да не си оставите време да премислите и да ги преглътнете.

Шалан наведе глава.

— Наказанията са били некомпетентни — продължи Ясна. — За такава като Вас те всъщност са били насърчение. Игра. Колко трябва да кажете, за да Ви накажат? Можете ли да кажете нещо толкова умно, че да не разберат шегата? Седенето в ъгъла само Ви е давало повече време да измисляте отговори.

— Но за млада жена е неподобаващо да говори толкова често, колкото аз го правя.

— Единственото „неподобаващо“ е, че не насочвате интелигентността си към нещо полезно. Помислете. Научили сте се да правите нещо твърде подобно на онова, което Ви дразни у учените: ум без мисъл; интелигентност, би казал някой, без основата, дадена от съответното обмисляне. — Ясна отгърна следващата страница. — Невежо и надменно, не намирате ли?

Шалан се изчерви.

— Предпочитам поверениците ми да са умни — каза Ясна. — Така имам с какво да работя. Би трябвало да Ви взема в двора с мен. Предполагам, че поне шутът ще Ви намери за забавна. Ако не за друго, то защото явната Ви вродена свенливост е в занимателно съчетание с остроумните Ви думи.

— Да, Ваше Сиятелство.

— Моля Ви, просто помнете, че умът на жената е нейното най-ценно оръжие. Не трябва да се използва неумело или ненавременно. Съвсем като споменатия преди малко нож в гърба, умната подигравка е най-добра, когато е неочаквана.

— Съжалявам, Ваше Сиятелство.

— Това не беше поучение — отговори Ясна и пак прелисти. — Просто наблюдение. Понякога правя наблюдения: Книгите са мухлясали. Днес небето е синьо. Моята повереница е приказлива калпазанка.