Читать «Пътят на кралете (Том II)» онлайн - страница 3

Никога не съм го виждала, отговори Шалан. Защо?

Луеш носеше медальон с такъв символ, обясни Нан Балат. Открихме го на трупа му. А един от мъжете, които дойдоха да търсят Превръщателя, имаше такава татуировка на ръката, точно под палеца.

Любопитно, вметна Шалан. Значи Луеш…

Да, продължи Нан Балат. Въпреки казаното от него, аз мисля, че Луеш е човекът, който е донесъл на баща ни Превръщателя. Луеш е замесен в цялата работа, може би като връзка между татко и хората, които са го поддържали. Намекнах им, че биха могли да подкрепят мен вместо татко за наследяването на върховния принц, но те само се изсмяха. Не се заседяха много, пък и не разкриха определена причина за връщането на Превръщателя. Съмнявам се, че биха останали доволни, ако получат счупен фабриал.

Шалан присви устни и написа: Балат, замислял ли си се дали не рискуваме да предизвикаме война? Ако се разчуе, че сме откраднали алетски Превръщател…

Не, няма да избухне война, отговори Нан Балат. Крал Анаванар просто би ни предал на алетите. А те биха ни екзекутирали за кражбата.

Каква прекрасна утеха, Балат. Много ти благодаря.

За нищо. Остава ни да се надяваме Ясна да не разбере, че ти си откраднала Превръщателя. Изглежда вероятно да допусне, че нейният някак си се е счупил.

Шалан въздъхна и написа: Може би.

Пази се, завърши Нан Балат.

И вие се пазете.

Толкова. Шалан остави далекосъобщителя настрани, препрочете целия разговор и го запомни. После смачка листовете и отиде в дневната на Ясна. Ясна не беше в покоите си — тя рядко се откъсваше от изследванията си — затова Шалан изгори листовете с разговора в огнището.

После постоя, взряна в огъня. Тревожеше се. Нан Балат беше способен мъж, но и той като всички от семейството носеше белезите от досегашния си живот. Ейлита беше единственият писар, комуто можеха да се доверят, а тя… добре, беше невероятно красива, ала не твърде умна.

Шалан с въздишка излезе от покоите на Ясна и отново се залови за работа. Така не само щеше да отклони мислите си от тревогите, а и нямаше да раздразни Ясна с безделие.

* * *

Пет часа по-късно Шалан се питаше защо ли е била така нетърпелива.

Наистина се радваше на възможността да учи. Но напоследък Ясна й даде да се занимава с историята на алетската монархия. Това не беше сред най-интересните теми. Към скуката се добавяше и тегобата на принудата да чете книги, в които се изказваха нелепи според нея мнения.

Седеше в нишата на Ясна в Булото. Огромната стена, светлините, нишите и тайнствените изследователи вече не я изпълваха със страхопочитание. Мястото й се струваше все по-удобно и познато. Сега беше сама.

Потърка очи със свободната си ръка и затвори книгата.

— Наистина започвам да ненавиждам алетската монархия — промърмори тя.

— Така ли? — продума някой зад нея. Ясна влезе, облечена в лъскава виолетова рокля. Подире й вървеше слуга от паршите с купчина книги. — Ще се постарая да не го приемам лично.

Шалан потръпна и се изчерви страхотно.