Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 52

— Риш ли беше предварително избраният ви помощник? — попита Би.

Тедж поклати глава.

— Имахме си истински телохранител, един куриер. Боя се, че най-вероятно е загинал. Случи се на станция Фел. Измъкнахме се на косъм.

Значи онзи мъж е откупил бягството им с цената на живота си? Сигурно, ако се съдеше по пресекнатия глас на Тедж и внезапния мраз в очите на Риш. Но щом Риш не беше официалният й телохранител, каква се явяваше тогава? Иван я погледна и попита:

— Значи ти наистина си джийвс?

Златните й вежди се вдигнаха.

— Какво си склонен да размениш за тази информация?

— Аз… — Иван отклони поглед. — Сега май е ред на Биърли.

Би го изгледа раздразнено, което не трогна Иван, дори напротив.

— Всъщност — каза му той — мисля, че дължиш информация и на мен, Биърли. Преди да стъпя право в капана — отново — и повече да не съм чул „Иване, идиот такъв“, когато те мързи да ме инструктираш като хората! — Това внезапно изявление на висок глас остави него задъхан, а Биърли стресна. Добре. Ако се налагаше да вика, за да го чуят, значи беше време да покрещи малко. — Имена, Биърли, имена!

Ако се съдеше по физиономията му, Биърли по-скоро би си избил собственоръчно няколко зъба, които да му поднесе в дар. Все пак, след като изгледа намръщено двете жени, потърка челото си и каза:

— Добре де. Познаваш ли Тео Вормерсиер?

— Бегло. Не е от моята банда.

— Да. Неотдавна го отрязаха от дългоочаквано наследство, когато застаряващият му чичо граф Вормерсиер се ожени повторно и взе да се сдобива с отрочета.

— Сериозно? Тоест, чух, че се е оженил, маман ми каза, както можеш да се досетиш, но не знаех, че жена му е достатъчно млада да ражда.

— Въпрос на технология. Използвали са генетична сглобка и утробен репликатор. Доколкото знам, вече си имат чистак ново момченце с добре почистени гени и още едно на път. — Биърли се подсмихна. — Та се питах, в тази връзка, дали майка ти и старият Илян няма да…

— Не — твърдо заяви Иван. Не че една страховита негова леля не го беше предложила, моля ви се. Но тя си беше бетанка, така че… Погледна Тедж, която ги слушаше внимателно, но не и без известно изумление. — Та какво казваше за Вормерсиер?

В очите на Биърли пробяга смях, после той кимна и продължи:

— Тео от доста време се ширеше извън чергата си, с надеждата че когато получи наследството, ще си изплати дълговете. Можеш да си представиш какъв удар е било за него новото семейно положение на чичо му. Междувременно един от по-малките му братя работел в службите — интендант в орбиталното депо на сергиярския флот. Надеждите и на този брат, Роджър, макар и значително по-скромни, също били попарени. Преди около година Тео му отишъл на гости. И двамата явно са се разговорили.

— Сергиярският флот е под командването на комодор Джоул — каза Иван. — Да не говорим, че… Ха. Не е здравословно място за тънки игрички.

— И безспорно е една от причините за изключителната предпазливост и хитрост, с която подходили заговорниците. Злоупотребите на Роджър започнали на дребно с кражбата на товар остаряло военно оборудване, което било предвидено за скрап. Напълно разбираемо изкушение, но и достойна за възхищение сдържаност от страна на Роджър — започнал с малко и кражбата останала незабелязана. Покрай тази дребна история си създали връзки с клиенти, които постепенно се разширили и скоро довели до едно доста по-амбициозно начинание.