Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 3
Лоис Макмастър Бюджолд
— Какво искаш, Биърли?
— Много си бърз! Така никога няма да станеш дипломат, Иване.
— Преди време изкарах година на Земята като помощник военен аташе в бараярското посолство. Толкова дипломация ми стига за цял живот, благодаря. Давай по същество, Би. Искам да си лягам. А като те гледам, и ти искаш същото.
Биърли ококори драматично очи.
— Леле, Иване! Това покана ли беше? Дълбоко съм поласкан!
— Някой ден — изръмжа Иван — ще взема да кажа „да“ на тая твоя любима реплика и ще ти гледам сеира как получаваш инфаркт.
Биърли сложи ръка на сърцето си и промълви замечтано:
— Де тоз късмет…
После изгълта на един дъх водата и заряза шегичките. Обичайната мазна и самодоволна усмивка изчезна, лицето му се изопна съсредоточено. Иван от опит знаеше, че тази промяна не вещае нищо добро.
— Всъщност искам да те замоля за една дреболийка.
— Знаех си.
— По твоята част е. Току-виж се оказало, че аз съм ти направил по-голяма услуга, отколкото ти на мен. Искам да свалиш едно момиче.
— Не — каза Иван, за да види как ще реагира Биърли. Затова, но не само.
— Стига де. Ти постоянно сваляш момичета.
— Не по твоя препоръка. Каква е уловката?
Биърли смръщи вежди.
— Нямаш ми доверие.
— Ми да.
Би сви рамене в знак че разбира аргумента и е склонен да го приеме.
— За жалост самият аз не съм сигурен. А задълженията ми покрай, как да се изразя по-меко, чрезвичайно неприятните хора, които в момента придружавам…
„Тоест шпионираш“ — преведе си без затруднение Иван. Биърли по правило се събираше с неприятни хора. „Чрезвичайно“ неприятни означаваше… какво?
— … не ми оставят свободно време да се погрижа за младата дама. А въпросните хора, изглежда, проявяват необясним интерес към нея. Интерес, който, боя се, не е приятелски. И това, нека изтъкна, ме притеснява, Иване. — След миг добави: — Мацката е много хубава, уверявам те. По тази линия нямаш грижа.
Иван се намръщи, ужилен.
— Намекваш, че бих отказал да помогна на млада жена само защото е грозновата?
Биърли се облегна назад и веждите му се вдигнаха.
— Ни най-малко, моля те. Но хубостта й ще добави щипка правдоподобност в очите на страничните наблюдатели. — Извади от джоба на сакото си снимка и я подаде на Иван.
Фонът беше размазан, но на преден план се виждаше поразителна млада жена, която вървеше по някакъв тротоар. На възраст можеше да е на двайсет или на трийсет и няколко стандартни години, макар че в днешно време външният вид не беше гаранция за истинската възраст на хората. Буйна черна коса, светнали очи и сияйна кожа с интересен канелен цвят, подчертан от кремаво потниче. Прав нос, решителна брадичка — или беше родена с това лице, или го беше получила от истински майстор в занаята, защото нямаше и помен от свръхсиметричната приветливост на серийното телесно скулптиране, което беше превърнало биологичния идеал в досадно клише. Дълги крака в кафяви панталони, които прилепваха точно където трябва. Приятно закръглена фигурка.
