Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 6

Висок беше за местен. И доста хубав, но не толкова, че хубостта му да е резултат от телесно скулптиране или генно инженерство. Кожата му беше по комарски бледа, още по-светла на фона на тъмносинята плетена блуза с дълъг ръкав. Отгоре носеше сив елек с много джобове. Обикновен син панталон. Обувките му лъщяха, но не бяха нови, моделът им беше консервативен, много мъжествен и смътно познат. Тедж знаеше, че и преди е виждала такива обувки, но не се сещаше къде. Мъжът носеше голяма чанта, мотаеше се и зяпаше рафтовете, сякаш до края на работното време оставаха пет часа, а не пет минути. Колежката й Доте пое следващия клиент, Тедж приключи със своя и точно тогава непознатият вдигна очи, усмихна се и застана пред щанда.

— Здравейте, ъъ… — откъсна с мъка поглед от гърдите й, за да я погледне в лицето, — Наня.

Доста време му беше отнело да прочете баджа с името й. „Бавно четеш, а? Е, не си нито първият, нито ще си последният“. Тедж отвърна на усмивката му с минимума професионална любезност, дължима на клиент, който все още не е направил нищо противно.

Мъжът сложи чантата си на щанда и извади голяма несиметрична и удивително грозна керамична ваза. Дизайнът сигурно трябваше да мине за абстрактен, но резултатът навеждаше на мисълта за банда купонясващи точки в ярки цветове, които са изпопадали в несвяст и алкохолно опиянение.

— Бих искал да опаковате тази ваза и да я доставите на Майлс Воркосиган, дом Воркосиган, Ворбар Султана.

Тедж едва не попита: „В кой купол е това?“, но странният акцент на клиента я спря навреме. Мъжът изобщо не беше комарец, а бараярец. В този тих и евтин квартал рядко идваха бараярци. Цяло поколение след завоеванието завоевателите още предпочитаха собствените си анклави и централните райони на столицата, където бяха съсредоточени правителствените учреждения и междупланетната търговия. Или там, или на космодрумите, военния и гражданския.

— Улица има ли? Адресен баркод?

— Не. Кодът за планетата и града ще свърши работа. Щом пратката стигне във Ворбар Султана, ще знаят къде да я доставят.

Цената за транспортирането на този… предмет… до планета на пет възлени скока разстояние със сигурност щеше да надвиши стойността на самия предмет. Тедж се зачуди дали не е редно да уведоми клиента за този факт.

— Обикновена или бърза доставка? Разликата в цената е доста голяма, но честно казано, пратката няма да пристигне много по-бързо, ако платите за експресна услуга. — Така де, всички пакети пътуваха с един и същ скоков кораб.