Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 5

— Залозите са много високи. И не само във вид на пари.

— И какво общо има момичето с това, че не разбрах?

Би въздъхна.

— Дамата не е от моята банда. Категорично не е и от бандата на небараярците, с които моите хора си имат работа. Но не е изключено да е дезертьор. Във всички случаи не е това, за което се представя. Другото, волю-неволю, трябва да го оставя на теб. Идването ми тук е риск, който няма да повторя, а през следващите няколко дни ще съм твърде зает, за да се занимавам със странични неща.

Иван попита бавно и натъртено:

— Смяташ ли, че животът на момичето е в опасност? — Защо иначе би си направил Биърли труда да занимава „страничен“ свой приятел като Иван с това странично нещо? Би не си изкарваше прехраната с благотворителност.

Но си изкарваше прехраната, съобразявайки се с някаква своя странна изкривена форма на лоялност. А и някъде дълбоко под камуфлажа, макиажа и прочие кофраж Биърли беше вор от най-висока проба…

— Да кажем само, че ще ти бъда дълбоко благодарен, ако си отваряш очите на четири. Определено не бих искал да давам обяснения пред нейно благородие майка ти как и защо си пострадал, ако вземеш че пострадаш.

Иван прие загрижеността му с жално кимване.

— И къде да намеря това така наречено момиче?

— Почти съм сигурен, че наистина е момиче, Иване.

— Мислиш ли? Защото когато ти си намесен, нищо не се знае. — Изгледа го многозначително и Биърли беше така добър да си посвие перките. Двамата имаха печални общи спомени от историята с братовчеда Доно, роден Дона. Дона беше останала в миналото. Виж, граф Доно Ворутиър и до ден-днешен грееше със силна светлина на политическата сцена във Ворбар Султана.

Биърли подмина разклонението в разговора и един вид се хвърли в атака, макар че мисълта за Би във военна униформа беше толкова мъчителна, че въображението на Иван се самоизключи.

— Работи в магазинчето на една фирма за доставки. А това е домашният й адрес. Няма адресна регистрация, между другото, така че освен ако не измислиш убедителен претекст да почукаш на вратата й, по-добре я причакай, когато тръгва за работа или се прибира. По всичко личи, че не ходи по купони. Живее уединено. Гледай да се сприятелиш с нея, Иване. По възможност до утре вечерта. — Разтърка лице и притисна с пръсти очите си. — Всъщност задължително до утре вечерта.

Иван взе листчето с адреса без особено желание. Би се протегна, изправи се с пъшкане и тръгна към вратата.

— Довиждане и сбогом, приятелю мой. Желая ти сладки сънища и нека ангели бдят над покоя ти. По възможност ангели с тъмни къдрици, целуната от слънцето кожа и гръд като небесни възглавнички.

— Изчезни.

Би го стрелна с широка усмивка през рамо, помаха, пак през рамо, и излезе.

Иван се премести на дивана и взе предпазливо снимката, сякаш тя можеше да го ухапе. Поне за небесните възглавнички Биърли беше прав. За какво друго беше прав? Иван имаше неприятното предчувствие, че скоро ще разбере това по трудния начин.

Тедж следеше зорко клиента, влязъл в магазина десет минути преди края на работното време. Бюджетът им с Риш се стапяше главоломно и тъкмо по тази причина Тедж започна работа тук преди месец. Оттогава се изправяше на нокти всеки път, когато в магазина влезеше клиент. Много бързо беше разбрала, че работа, която я излага пряко и постоянно пред очите на много хора, е лош избор, но трудно би намерила нещо по-добро с жалките фалшиви препоръки, които можеше да представи на евентуалните работодатели. Управителят на „Бързи доставки“ беше споменал, че не е изключено да я повишат и да я преместят в друг отдел, а не в този по продажбите, затова тя стискаше зъби и търпеше. Но повишението се бавеше и Тедж започваше да се пита дали шефът не я залъгва с празни приказки. Междувременно изопнатите й нерви се бяха поотпуснали. Малко. Засега.