Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 295

— Неговата фигурка също не е за изхвърляне.

— Стига, Тедж! — И все пак ръката й се вдигна неволно към целунатото място.

Точно тогава баронът и Биърли се върнаха — баронът се разшета шумно още от вратата, — а Иван Ксав се появи по петите им и това сложи край на тежкия двубой майка — дъщеря. Засега. Поредният двубой. До следващия път. „Никога не се променяй, Баронесо“ — помисли си Тедж, с пълното съзнание че майка й няма да се промени, без значение какво си пожелава или не си пожелава дъщеря й.

Тедж, Риш, Биърли и Иван Ксав са събраха за няколко минути в хола до купчините приготвен багаж.

— Е, как мина със сер Имола? — обърна се Тедж към Би.

— Лаконично — каза Би. — Пратиха ме там като спирачка за дълги разговори, но присъствието ми се оказа излишно. Онзи тип се сдуха още след първото изречение. — Отнесе се за миг, после добави: — А и затворническото оранжево категорично не е неговият цвят. Всичко мина задоволително, много задоволително.

— Ами ти? — попита Иван Ксав.

Биърли направи гримаса, но погледът, който хвърли изпод мигли на Риш, притъпи жилото на демонстративното му възмущение.

— Аз ли? Аз се претрепах от тичане, какво друго. Ще трябва да наема фирма, която да освободи апартамента ми и да прибере всичко на склад. Приготвих си багажа снощи — на пожар, все едно се чудиш кое по-напред да спасиш от горяща къща. Официалната версия е, че съм се изнесъл по спешност, преди да ме арестуват по подозрение в съучастничество с твоите роднини с цел грабеж в големи размери. Ще ставам бараярски ренегат — каза и се изпъчи. — Нещо като укротяването на опърничавия.

— Сигурна съм, че ще се справиш добре — опита се да го утеши Тедж.

— Говорим за Джаксън Хол, по дяволите. Там враговете ги убиват и изяждат.

— Ние не правим такива неща! — възмути се Риш.

Би махна с ръка.

— Изразих се метафорично. — Макар да не изглеждаше докрай убеден в метафоричното естество на думите си.

— Е, ако усетиш, че губиш почва под краката си, просто почерпи вдъхновение от своя прапрадядо Кървавия Пиер — посъветва го Иван Ксав. И след миг добави: — Или от прапрабаба си. За теб и двата източника са подходящи.

Би го погледна и изсумтя.

Иван се ухили неустрашимо, после обясни на Тедж и Риш:

— Говори се, че Кървавия Пиер се боял само от двама души — от жена си и от Дорка Ворбара. Но за Дорка не е съвсем сигурно.

— Сериозно? — вдигна вежди Тедж. Златните чаши, с които бяха пили вода от тунела преди няколко нощи, започваха да придобиват ново, по-интригуващо значение.

— Фамилната история на Ворутиър — обясни Биърли — е христоматиен пример за ненадежден източник на информация. Не го слушай Ворпатрил. — После въздъхна. — Макар да е видно, че ще има още доста да го слушаш. Между другото, поздравления, Иване.

— Благодаря — отвърна любезно Иван Ксав.

А после стана време да се хващат на работа и да смъкнат куфарите в гаража, където три луксозни правителствени лимузини вече чакаха с отворени багажници. Бараяр ги изпращаше с почести? Тедж надуши дипломатичната намеса на лейди Алис: иначе като нищо можеха да натъпчат Арките в голям затворнически бус.