Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 294

— Минаха четири дни от фиаското. Ясно беше, че нещата отиват натам.

— Не, не беше ясно. Имаше вариант да ни тикнат в някой бараярски затвор. Което би изисквало един съвсем нов план за действие. Бяхме заети с това, а не да се сбогуваме с теб!

„Аз се сбогувах с вас. Но явно никой не е забелязал“. Макар че всички те си бяха имали други грижи, факт.

— Освен това знаеш, че страдам от скокова болест. А това са десет скока. Пет в едната посока и пет в другата.

— Ти… може пък да решиш, че няма да се върнеш. Може да промениш решението си, когато стигнем до Пол. Да решаваш свободно.

„Да, знаех си аз, че имаш таен план“.

— Това би означавало още скокове. А и… — Тедж си пое дълбоко дъх само отчасти за да събере смелост — тук също мога да решавам свободно. Тук и сега. И вече съм решила. — „Какво искаш, майко, да го изкрещя с цяло гърло ли?“

Не се наложи, за щастие. След кратка пауза Баронесата каза:

— Е, тук ще си в по-голяма безопасност, изглежда. Поне в близкото бъдеще.

Тедж си напомни, че семейството й няма да си отиде право у дома. Щяха да останат на станция Фел, където старият барон, поне докато държеше кормилото, щеше да им осигури безопасно, пък макар и временно убежище.

— Биърли ще е с вас — каза тя, а после млъкна колебливо заедно с Баронесата. — Той, както и сандъче с колко… четиристотин милиона бараярски марки?

— Това са само сто милиона, обърнато в бетански долари — не пропусна да изтъкне Баронесата. — Няколко сериозни подкупа, шепа компетентни наемници и край. Пет процента! Как ни преметна само онзи хитрец Грегор! — Което, съобрази Тедж, не беше непременно лична критика към императора.

— Сигурна съм, че с татко ще се справите някак — успокои я Тедж. — С парите имам предвид. И двамата сте много умни.

— Няма да е лесно — изсумтя Баронесата. — А когато пипна онези от Престен, възмездието ще влезе в учебниците по история.

— О, да, накарай ги да си платят — съгласи се ентусиазирано Тедж с надежда да тласне мислите на майка си в тази по-позитивна насока. По нейните стандарти тоест.

— Какво толкова намираш в това бараярско момче? — попита войнствено Баронесата въпреки усилието на Тедж да я отклони. — Не ми изглежда достатъчно амбициозен.

— Мм — каза Тедж. „Недостатъкът за един е предимство за друг?“ — Питаш защо го харесвам? Ами… сигурно заради всички неща, които той вижда в мен. — „И които вие не виждате“.

Баронесата я измери с поглед.

— И какви са те, миличка? Освен фигурката ти, предполагам. — И помете с жест този аргумент като нещо, което е очевидно, получено е даром и има значение единствено за Иван Ксав.

„Много са, Баронесо“. От друга страна, имаше ли смисъл да си блъска до кръв главата в стена, която скоро щеше сама да се махне от пътя й? Съвсем скоро при това, само след един час. Защо да не подходи към проблема, както би го направил Иван Ксав? Да изчака, докато проблемът изчезне от само себе си? Чудесен подход, така спокоен. Двете с Баронесата да живеят на различни планети би имало много плюсове и един най-голям — че така най-сетне ще спрат да се измерват една друга и да си дялат треските. Усмихна се, наведе се напред и млясна майка си по бузата.