Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 297

— Погледни го така, татко. Тръгвате си от Бараяр свободни, с безплатен полет и с щедра военна плячка. Да не споменавам тайния съюз с императора. Не се сещам за друг барон, който да е изтъргувал дъщеря си толкова добре. Това е кралска сделка, нищо че тук са склонни да омаловажават тези неща. — „Бараярци!“ — Дали щеше да получиш всичко това, ако не се бях омъжила за Иван Ксав, как мислиш?

— Мм…

— Сключихте страхотна сделка. Недейте да прецаквате нещата!

— Но аз не съм се пазарил! За него! — отвърна той с нещо средно между възмущение и безсилие. Не като барон, а като баща. — А винаги съм искал да сключа страхотна сделка за твоя брак!

— Знам. — Усети как ъгълчетата на устните й се вдигат нагоре. — Виж, Иван Ксав е подарък.

И се наведе напред — без да се повдига на пръсти — и го целуна по бузата. Това успя да го разсее, да отклони мислите му от безсмисления спор. Той я потупа разсеяно по рамото, а Тедж го поведе назад и отново хвана под ръка своя бараярски съпруг.

— Е… оставям я на твоите грижи, капитан Ворпатрил. — Баща й се здрависа официално с Иван Ксав. Присви очи, задържа ръката му и го прониза със студен поглед. — И гледай да се постараеш, защото ако чуя друго, ще те намеря, повярвай ми.

— В това изобщо не се съмнявам, сър! — увери го Иван Ксав. Трепна под тежестта на погледа и хватката на ръката, но само толкова, отбеляза си с гордост Тедж и каза през зъби:

— Това не е необходимо, татко.

— Да, да, Тедж, миличка…

А после всичко се сведе до последни прегръдки и целувки, сбогуване на висок глас и сълзи в очите, щракването на сребристите куполи, мъркащия звук на двигатели и… тишина. Златна като сетагандански монети, че и отгоре.

Иван Ксав изтри ръка в панталона си и попита жално:

— Вие джаксънианците така ли си казвате „обичам те“ — като питате „кого мога да убия за теб“?

— Не, само татко го прави — въздъхна Тедж. — Баронесата обаче е по-опасна. Тя може и да не те попита.

— Ъъ — каза Иван Ксав.

— Попрочетох това-онова от вашата история — каза Тедж и го прегърна. — Затова не ми казвай, че някои от твоите предци не са разсъждавали по същия начин. Като започнем с прословутия подарък, който твоята леля Корделия направила на чичо ти Арал за Зимния празник, а тя дори не е бараярка! Отрязани глави, моля ви се!

— Била е само една — възрази Иван Ксав. — А аз — добави и се изпъчи — съм един много по-модерен бараярец.

Тедж се усмихна широко.

— Не се съмнявам в това, лорд Ворпатрил.

Рано сутринта на следващия ден се явиха пред императора. Срещата беше много кратка.

— Ила? — каза Иван тотално объркан. — Къде, по дяволите, е Ила?

Епилог

Старши военен аташе в бараярското консулство на планетата Ила сигурно би било по-вълнуващо назначение, ако в консулството имаше младши военни аташета. Или други служители освен консула — угнетен, измъчван от носталгия и леко алкохолизиран мъж, който броеше дните до пенсионирането си. Иван и Тедж бяха пристигнали в така наречената индустриална столица на планетата, градче два пъти по-малко от Нови Евиас, по средата на местната зима, която явно се отличаваше със студ, дъжд, мъгла и скука. Тедж, която още страдаше от мъчителна скокова болест след твърде много преходи в разстояние на твърде кратко време, посрещна студа — както и влажния мрачен апартамент, в който ги настаниха — с тих стон, защото за повече нямаше сили.