Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 293
Лоис Макмастър Бюджолд
Лейди Алис, тактична както винаги, каза:
— Имам да погледна някои неща горе, Удин. Тедж, надявам се по-късно да поговорим. — Даде знак на прислужницата си, тя затвори куфара и я последва. Тедж не беше сигурна дали се радва, че са я оставили насаме с майка й, или не. Колкото и голям да беше апартаментът, Арките го бяха напълнили; това, плюс натоварената им програма през дните след неуспешния им набег срещу бункера и успешното им спасяване от почти сигурна смърт, й беше помогнало да избягва откровените разговори на четири очи с родителите си.
Баронесата подръпна късата си коса — нов за нея жест, който издаваше притеснение. Тедж горещо се надяваше косата й да порасне бързо.
— Приготви ли си багажа?
Тедж преглътна. Изправи гръб.
— Не. И не смятам да го правя.
Баронесата измери с поглед вирнатата й брадичка.
— Когато онзи ден с татко ти те насърчихме да тръгнеш с бараярския си съпруг, го направихме с надеждата, че така ще избегнеш ареста или каквото друго възмездие ни бяха намислили бараярците.
— Да, това го схванах.
— Определено нямахме предвид…
— Не сте го мислели? — подсказа й Тедж.
Баронесата се изкашля.
— Беше
„Да ми бъде бавачка?“ Да замести Риш?
— Разбирам. Но когато аз казах, че ще остана с Иван Ксав, имах предвид точно това.
Баронесата я прекъсна с жест.
— След час ще пристигнат колите да ни откарат на космодрума. Времето е крайно недостатъчно за договарянето на една толкова обвързваща сделка.
„Първия път я договорих за има-няма минута…“ Е, по онова време сделката изглеждаше временно решение.
— На теб колко време ти беше нужно да разбереш, че искаш татко? — попита Тедж във внезапен пристъп на любопитство.
— Това няма нищо общо — каза Баронесата. — Обстоятелствата бяха различни.
— Ясно — каза Тедж и прехапа устна да скрие усмивката си.
— Освен това да
— Гъвкавост?
— Да. — Осъзнала, че я отклоняват от темата. Баронесата направи обратен завой: — Както и да е, с татко ти си говорехме, че ако не искаш да се върнеш на Джаксън Хол, поне би могла да дойдеш с нас до станция Пол. Така ще прекараме още известно време заедно.
Тедж прикри навреме реакцията си, но вътрешно потръпна. Цялото й семейство, свряно на борда на скоков кораб, който по думите на Биърли не беше голям, без никакъв път за бягство. Като в подземен бункер, но още по-лошо. „Бяхме заедно двайсет и пет години, Баронесо. Не мислиш ли, че е време да прережем пъпната връв?“
— Мислех да се сбогуваме тук. Военният космодрум не е от най-гостоприемните, виждала съм го, а и вас със сигурност ще ви качат на кораба по най-бързия начин.
— Със сигурност — повтори като ехо Баронесата. Дори тя не би могла да отрече фактите, поне що се отнасяше до космодрума. — Това ми се струва прекалено прибързано.