Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 292

— В разсекретените документи има материал за поне двайсетина дисертации — предсказа с гордост и задоволство Дъв. — Докторски дисертации.

Е, за някои хора явно това беше представата за „компенсация“. Така де, вкусове всякакви.

— Значи ще засекретите част от документите? Макар да са отпреди сто години? Това не е ли прекалено дори за ИмпСи?

— Предполагам, че ще ги разсекретяваме в движение, но първо всичко трябва да се изчете и да се анализира. Има обаче някои неща за старата гем-хунта, които… няма значение. — Дъв стисна устни. После ги отвори, колкото да каже: — Онази историческа книга, която подарих на лейди Тедж, сещаш ли се?

— Да?

— Мисля, че ще се наложи да пуснем ново, ревизирано издание.

Иван излезе с него в коридора. Дъв му махна за довиждане и хукна към асансьора, като вкарваше в движение кодове в комуникатора си. „Осем милиарда марки — помисли си Иван, — а той се тревожи повече за документите…“

Или за истината може би. А каква е цената на истината?

Освен скоков кораб Грегор осигуряваше на Арките военен пилот и екипаж, който да ги изведе до границите на империята при станция Пол. Това, предположи Иван, имаше за цел да гарантира, че Арките ще пристигнат: 1) там и 2) никъде другаде. Десетдневното пътуване щеше да е достатъчно да пратят теснолъчев сигнал напред и да си осигурят екипаж за следващия етап от пътуването. И да го проверят, надяваше се Иван, за евентуални връзки с изобретателни ловци на глави. Чер щеше да остане с другите Бижута, но Амири щеше да пътува със семейството си само до Комар, а там да се прехвърли на правителствен куриерски кораб до Ескобар, на разноски на империята, където да се присъедини, по живо по здраво, към клиниката на Дърона. И да го проследеше някой наемник дотам, той щеше да е проблем на Лили Дърона и Марк Воркосиган… или обратното. О, да, определено обратното, реши Иван.

Колкото до собствения му живот, той се опростяваше чудесно. Е, не чак докрай, да се надяваме. С известно безпокойство Иван взе асансьора във фоайето пред апартамента на майка си и тръгна към Тедж.

Тедж, след като й писна да слуша ентусиазираните брътвежи на Амири колко щастлив бил, че се връща на Ескобар, отиде във временната спалня на родителите си. Още преди дни, когато бараярските власти изринаха семейството й тук, апартаментът беше мебелиран набързо с легла, дивани и няколко стола под наем. Арките бяха разопаковали само част от багажа си, най-необходимото, хранеха се почти без изключение у лейди Алис. Никой не беше в настроение да пуска корени.

Баронесата и лейди Алис — или по-скоро личната прислужница на лейди Алис под надзора на двете дами — тъкмо приключваха със събирането на багажа. Баронесата казваше:

— … моят план беше съвсем друг, но и това ще свърши работа. Трябва да сме гъвкави, както обича да казва Шив.

Млъкна, когато Тедж влезе. И двете майки я погледнаха, лейди Алис — с весел блясък в очите, Баронесата — със стиснати устни, но без да е ядосана.