Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 290

Новината явно свари Биърли неподготвен и той изграчи изненадано:

— Яхтата на Вормерсиер? Ще им пробутате… — започна и млъкна по средата на изречението.

— Доколкото разбрах, вътрешното обзавеждане на кораба търпи критика, но механиката му е първокласна. Извършената инженерна проверка го гарантира. Ворутиър — Грегор погледна към Биърли — е пътувал с въпросния кораб и може да го потвърди.

— Ъъ, да, той… върви.

„И ще е най-добре ако иде възможно по-далече от Бараяр“ — сякаш казваха веждите на Грегор.

— След като приключите с него, може да го продадете и да задържите парите.

Шив събра пръсти пред себе си и за пръв път тази сутрин се усмихна доволно.

— О, да, непременно ще го направя.

— Другият подарък, който смятам да ви направя, за да си го отнесете у дома, е мой личен офицер за свръзка. Опитен агент от ИмпСи, който освен това вече е нещо като зет в семейството. А доколкото разбирам, при вас бизнесът и семейството вървят ръка за ръка. — Грегор махна към Биърли, който седеше до Риш на втория ред. Тя се обърна и го погледна изненадано.

Офертата явно не беше новина за Би — кога, по дяволите, бяха намерили време да се срещнат и да говорят Биърли и Грегор?

— Това би било съвсем… ново — каза със слаб гласец Би. Горкият, явно трудно смилаше предложението. Не, нареждането всъщност. Заповедта.

Риш се отърси от собствената си изненада и каза:

— Аз ще ти помогна да свикнеш, Би. Така де, ти ми помогна, сега е мой ред.

Шив се обърна и я погледна замислено.

Алегре вметна окуражително:

— Твоят наблюдаващ офицер от вътрешния отдел ми сподели, че си започнал да скучаеш, Ворутиър. И че според него имаш нужда от ново предизвикателство.

„Не, нямам!“ — казваше впереният в скута му поглед. Но така и не събра смелост да погледне Алегре.

Генералът продължи:

— Оставям на теб и Арките да измислите правдоподобна история защо и как си се озовал при тях, но като гледам, няма да ви е трудно. — И стрелна Риш с тънка усмивка.

Шив и Удин се спогледаха и Удин каза:

— Възможно ли е да поговоря насаме със съпруга си за няколко минути?

— Разбира се — отвърна Грегор.

Излязоха в коридора — и там нямаше да са „насаме“, защото имаше охрана, но поне нямаше да се чуват от залата. Забавиха се доста дълго, време, което останалите използваха за раздвижване и набези към масата с кафето и пастите и към тоалетната в съседство. Алегре и Саймън накараха полковник Ото да пусне още няколко пъти цветната холограма на потъващата централа, при различни скорости. Изражението на Саймън беше трудно за разчитане: явно беше обаче, че намира светлинното шоу за изключително интересно.

Накрая Шив и Удин все пак се върнаха и застанаха рамо до рамо пред Грегор.

— Грегор Ворбара — каза Шив, — искрено вярвам, че вие сте достоен внук на своя прославен дядо Ецар. — Протегна ръка. — Споразумяхме се.

Грегор стисна ръцете и на двамата, поред.

— Бароне. Баронесо. — Не би могъл да добави „благодаря ви“, предвид обстоятелствата, но все пак каза: — Желая ви успех в бъдещите начинания.