Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 283

Галени беше наострил уши, но явно остана разочарован.

— Надявах се, че той ще може да хвърли известна светлина върху… е, какво да се прави. Поне знаем със сигурност, че заповедта не е дошла от Негри срещу Вордариан, защото по онова време Негри вече е бил мъртъв.

Илян се изкашля и каза:

— Всъщност историята показва, че заповеди на Негри със задна дата са били изпълнявани дори след физическата му смърт. По онова време. — Ръката му намери ръката на лейди Алис между столовете им.

Галени, изглежда, прие болезнено раздялата си с една от много малкото уж безспорни свои хипотези.

— Ясно. В такъв случай… Допреди Претендентството Абелар е имал образцово досие. Това… не ни помага особено, защото по онова време немалко офицери и служители искрено са вярвали, че Вордариан е най-доброто решение за Бараяр.

— Точно затова регент Воркосиган беше толкова щедър с амнистиите след края на гражданската война — вметна Грегор.

Галени кимна предпазливо.

— Абелар е бил старши охранител в щабквартирата на ИмпСи, следователно е познавал добре територията на… и под комплекса. Данните за него секват рязко в началото на размириците, а по-късно името му се появява в списъците с изчезналите. И то, забележете, без обичайната добавка — „изчезнал по време на бойни действия“ или „изчезнал без разрешение“. Просто „изчезнал“, точка. Определено не е бил обвинен в дезертьорство. При други обстоятелства бих настоял останките му — неговите и на оборудването му — да бъдат предадени на криминалистите за изследване, с надеждата те да открият някакви веществени доказателства за естеството на бомбата и тунела, който сержантът е прокопал, но… уви.

— Уви, наистина — въздъхна Грегор и стрелна притихналите Арки с недотам приятелски поглед.

— Ядосан ли е? — прошепна Тедж в ухото на Иван.

— Не още — прошепна в отговор той. — Шш, тихо.

— Е, каква е вашата теория? — попита Грегор. — Като бивш аналитик от ИмпСи.

Галени определено изглеждаше измъчен въпреки храбрите си усилия да го прикрие. Иван се зачуди дали комарецът не си повтаря наум АБВ-то на Илян — „Акуратно, бързо, важно“, — навярно с добавката: „Изберете си две от трите“.

— Имам чувството… — силното ударение подсказваше колко ниско стои тази дума в личната му класация, — че Абелар е бил един от многото мъже, които са се оказали отделени от своите части, присъединили са се към други войници със същата съдба и тези новосформирани подразделения са продължили войната по собствена инициатива и с наличните средства. Което още не доказва чия страна е взел Абелар. Ако разполагах с повече време, бих насочил разследването към старите му бойни другари, бих разпратил наши агенти да открият живите сред тях и да ги разпитат.

Иван погледна Алегре. Генералът беше примижал болезнено и навярно редеше молитва наум: „Моля те, Грегор, нека не е тази седмица“.

Грегор може и да беше чул молитвата. Така или иначе, каза следното: