Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 281

— И по какво се познава? — попита Тедж и погледна притеснено към подиума над рамото на Иван. — Че е ядосан?

— Ами… — Иван се поколеба. — Боя се, че вие няма как да познаете. Ще трябва да питате мен.

След което се оттегли, така че Арките да обсъдят положението насаме. За негово огромно облекчение, след минутка Шив се обърна към подиума и заяви:

— Къща Кордона се доверява на правосъдието на Негово императорско величество.

Лейди Алис не каза и дума, само вдигна ръка към устата си, жест, в който Иван разчете облекчение. Което за пореден път повдигна въпроса какво точно е било съдържанието на полутайните женски съвещания от последните няколко дни между Мойра, Удин и Алис.

Секретарят погледна комуникатора на китката си, стана и отиде да отвори вратата. Майордомът водеше нова делегация. Иван познаваше всички новодошли.

Дъв Галени беше със зелената си униформа, образцов имперски офицер от глава до пети; генерал Алегре — също; както и полковник Ото, уверен в ролята си на експерт и без нито едно петънце кал по униформата. Също толкова уверен в ролята си на експерт, да не говорим за гигантското му его, беше и д-р Вон Уедел от Имперския научен институт, водещ специалист по биология — молекулярна, генетична и всякаква. По петите му вървеше главният административен директор на института Сюзан Алегре, навярно със задача да дърпа юздите на Уедел, нещо като звероукротител, от какъвто той обикновено се нуждаеше, или пък за да следи и ограничава евентуалните по-нататъшни претенции към поверената й институция; така или иначе, когато ги подканиха да заемат местата си, мадам Алегре седна до Уедел, а не до съпруга си.

След като всички се настаниха и залата утихна, Грегор продължи:

— Има два възможни подхода към решаването на всяка дилема, било в правораздаването, било другаде. Единият е да започнеш с фактите и да ги проследиш безпристрастно до източника им; другият — да започнеш с желания резултат и отзад напред да нагодиш стъпките, необходими за неговото постигане. Ще ми се днес да пробваме един среден подход. Нека започнем с началото и с няколко централни факта… Комодор Галени, успяхте ли да установите защо информацията за сетаганданския бункер и неговото съдържание е убягнала от вниманието на ИмпСи преди години? И как сержант Абелар и неговата бомба са се озовали под централата на службата?

— Да, сир. Вчера и тази нощ отбелязах значим напредък в изясняването и на двата въпроса.

След последния му доклад тоест, което означаваше, че част от информацията ще е нова и за Грегор. Императорът подкани с жест Галени да застане отпред и се опря на катедрата.

Дъв застана до масата с комтаблото спокойно като университетски преподавател с многогодишен стаж. Огледа слушателите си с почти толкова любопитство в погледа, с колкото го гледаха и те.

— Прегледах документите и записите, останали от строежа на централата на ИмпСи отпреди близо осемдесет години, и успях да проследя офицера, който е подписал доклада за инспекцията на бункера, някой си капитан Гео Фарос. Бил е на служба в ИмпСи; за инспекцията на бункера към него е бил прикрепен помощник от инженерния корпус, сержант Влад Норман. Месец по-късно и двамата, заедно с още трима цивилни служители, загинали при трудова злополука на строежа, когато, според извършената впоследствие проверка, два етажа в процес на изграждане се сринали заради неправилно оразмеряване и инсталиране на сглобките. „Шашма“ — този, ъъ, строителен термин е подчертан в доклада. С двойна черта.