Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 285

Лейди гем Естиф изсумтя под нос — дори сумтенето й беше мелодично и приятно за ухото — и зачака.

Грегор я подкани с леко ироничен жест.

— Бъдете така добра и ни осветлете, милейди.

— Повечето неща бяха собственост на управляващата гем-хунта, а повечето членове на въпросната гем-хунта бяха екзекутирани при завръщането си на Ета Сета, затова — каза лейди гем Естиф. После добави: — А иначе бяха планирали да се върнат, да.

Иван не можа да прецени кой бе взел надмощие в жадния тон на Дъв — историкът или аналитикът по сигурността, — но така или иначе той каза:

— Искрено се надявам, че ще отделите време да си поговорим на четири очи, лейди гем Естиф.

Тя вдигна ръце с дланите напред, жест, който нямаше нищо общо с капитулацията, и каза:

— Това не зависи от мен.

— Благодаря ви, комодор Галени, това е засега — каза Грегор. — Полковник Ото, дали случайно вече не разполагате с по-пълен и по-подробен анализ, който да дава отговор на въпроса защо щабквартирата на моята служба за имперска сигурност понастоящем се намира почти изцяло под земята? От техническа гледна точка?

Иван добре помнеше паническите викове откъм шатрата на командния пункт в онзи емблематичен ден, сред тях и жални инженерски вопли от сорта на „Потъна бе! Потъна! Проклетницата просто потъна!“. „Анализ“, който полковникът лесно щеше да надмине.

Галени слезе от подиума и Ото зае мястото му.

— Сир. — Кимна на Грегор с дълбоко почитание, а на Арките се намръщи свирепо. — Продължават да пристигат данни, които внасят известни корекции в детайлите, но смятам, че общата картинка вече е ясна. — Вкара инфочип в четящото устройство на комтаблото. Над видплочата се материализира триизмерен образ с цветни очертания.

Ото махна със светлинната си показалка.

— Нивото на терена е в тъмнокафяво, околните сгради — в светлокафяво, сградата на ИмпСи е в зелено. — Там бяха, всичките шест етажа и няколкото подземни нива, кубична конструкция в подробен чертеж. — Това е бункерът. — Още няколко кутийки в синьо, диагонално спрямо големия зелен куб. — Старата отводнителна тръба. — Прозрачна тръба в червено, пресичаща под ъгъл улицата на голяма дълбочина. — Между другото, смятаме, че старият тунел на сержант Абелар вероятно е започнал точно от отводнителната тръба. Проникнал е оттам, после е запушил отвора, но така се е образувало слабо място… — показалката се врътна към едно по-тъмночервено петно, отбелязано с пунктир, — което е поддало, когато бомбата… — зловеща лилава точка, доста точно разположена в мащаба на проекцията, доколкото Иван можа да прецени, — се е взривила. А това е тунелът, прокопан от микоразлагащия агент, доколкото можахме да го картографираме. — Друга тръба, в жълто, която започваше с плътни линии от гаража под офис сградата зад ИмпСи и свършваше, отново с плътни линии, при бункера. — А това е предполагаемото междинно разположение на тунела преди взрива. — Разклонения с жълт пунктир точно под подземните нива на централата. — По всичко личи, че стените, които микоразлагащият агент изгражда, достигат високи нива на якост с времето, притежават висока издръжливост на външен натиск, но значително по-ниска на вътрешен. По време на подземната престрелка между престъпниците и охранителите от ИмпСи лъч на зашеметител е попаднал върху старата бомба и я е детонирал. — Така обрисуваната от Ото картинка не конкретизираше чие оръжие е предизвикало детонацията. Проблясък на лилава светлина изпълни жълтия тунел. — Въздухът и отделените при взрива газове са подложили на значителен натиск тунела по цялата му дължина; засега не е ясно дали е възникнала и вторична химическа реакция. Опънът от вътрешното налягане е пропукал стените, на места буквално ги е натрошил. Пораженията са различни, от видими пробойни до микропукнатини. Едновременно с това слабото място на отводнителната тръба — което е съвпаднало с прокопания от микоразлагащия агент тунел или е било в непосредствена близост — е поддало, а тръбният елемент непосредствено под него е бил смазан и е затапил тръбата. По тази причина прииждащата по тръбата вода се е отклонила през пробойната и напуканият вече тунел е започнал бързо да се пълни. Всъщност именно водата, изпълвайки мрежата проходи, е отложила временно сриването им, като е оказала натиск отвътре навън. В същото време обаче, прониквайки в пукнатините, водата допълнително отслабила стените на тунела и бързо е овлажнила дотогава сухия и стабилен подпочвен слой. Не забравяйте, че поради обилния дъжд отводнителните системи на града са били претоварени и водата е прииждала с голям дебит. В резултат на всичко това разклоняващият се тунел постепенно се е превърнал в гигантска гъба точно под основите на ИмпСи. — Възголям участък с неправилни очертания под зеления куб грейна в червено. — Налягането е растяло. — Червената светлина стана по-ярка, гъбата — по-голяма.