Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 282

Полковник Ото, на третия ред, вдигна заинтригувано вежди и кимна. Галени му кимна на свой ред, като аналитик на аналитик, след което продължи:

— Във връзка с тази злополука и по подозрение в неоторизирани икономии на материали император Юри, по препоръка на своя архитект, наредил ръководителят на строежа да бъде обесен, а всички сглобки на трегерите да бъдат подсилени тройно, но това е друга история.

— Аха, доброто старо време — измърмори Ото. Не стана ясно дали го казва с ирония, или с носталгия.

— Има две възможни обяснения защо бункерът и неговото, ако позволите да отбележа, изумително съдържание са останали встрани от вниманието на ИмпСи. Възможно е Фарос и Норман просто да са претупали инспекцията, било от мързел, било притиснати от кратките срокове. Решили са, че бункерът, изграден трийсет години по-рано, едва ли съдържа нещо интересно или опасно. По онова време строежът вече бил надхвърлил и бюджета, и сроковете за изпълнението си — последвалата история със сглобките на трегерите вероятно е била резултат от същото изоставане, — затова тази хипотеза не може да бъде отхвърлена напълно. Второто възможно обяснение е, че Фарос и Норман са открили какво има в бункера и са решили да премълчат новината, та на някакъв по-късен етап да се върнат и да изнесат част от него за лично облагодетелстване. Военното досие на Норман е безупречно, но и изкушението, както вече знаем, е било голямо. При Фарос такъв вариант изглежда още по-правдоподобен — по онова време нещата около Юри вече започвали да намирисват, а той, поради поста си, е бил в позиция да наблюдава въпросното вмирисване отблизо, така че лесно е могъл да се изкуши — било от алчност, било от страх, било и от двете — да подсигури бъдещето си по този алтернативен начин.

— Вие кое обяснение смятате за по-правдоподобно? — попита Грегор.

Галени поклати глава.

— Когато изследваме историята, най-интересният въпрос е „Какво са си мислили онези хора?“. Уви, той често е и най-трудният. Освен ако в процеса на разследването не изскочат някакви нови документи, ще можем да разчитаме единствено на догадки, а те нямат научна стойност.

— Добре — каза Грегор като че ли малко разочаровано. — А Абелар? Между другото, късно снощи разговарях с вицекраля на Сергияр. Арал каза, че не помни да е пращал човек със заповед да взриви щабквартирата на ИмпСи, когато службата е била под командването на Вордариан. Нормално би било решението за подобно действие да бъде одобрено на най-високо ниво, тоест от него, но според собствените му думи тогава царял такъв хаос, че не било изключено някой да е действал на своя глава. Арал добави и още няколко думи за излишната инициативност, която едни или други офицери са склонни да проявяват, но това няма връзка с настоящото изслушване.