Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 264

Имола се беше върнал. Панталоните му бяха мокри до бедрата. Седеше както преди до стената и мълчеше намусено. Водата вече се плискаше по пода на разширението пред бункера.

С общи усилия Шив, Амири и Иван преместиха вакуумната дръжка от другата страна на овалната плоча и я върнаха на мястото й в отвора минути преди водата да се издигне над прага. Неравният ръб между плочата и зидарията потъмня и постепенно се овлажни, отдолу нагоре; имаше малки течове на няколко места, но нищо повече. Жените намериха постелки на долното ниво и ги натрупаха под плочата да попиват водата.

Иван остана впечатлен от хладнокръвието на Шив в тази екстремна ситуация, хладнокръвие, което се предаде на цялото му семейство и унищожи в зародиш потенциалния хаос и паника. Но пък всеки, претърпял поражение от адмирал Арал Воркосиган в ожесточена космическа битка, неизбежно имаше неестествено завишени стандарти за „екстремна“ ситуация.

Мисълта за чичо му подсети Иван за строгите правила относно третирането на военнопленници, затова той лично се погрижи събуждащите се горили номер едно и две да отидат до тоалетната и да пият вода. Не тръгна да спори обаче, когато Шив, за всеки случай, ги приспа повторно със зашеметителя, тях, както и Имола, който пак беше започнал да мрънка. Безсъзнанието щеше да забави метаболизма и дишането им, нали така? Всичко беше за общото добро.

По-младите жени, включително Тедж, се бяха заели да сортират дрехите от изпразнените кошове. Заниманието изглеждаше достатъчно безобидно и след няколко напрегнати минути в очакване на неочакваното Иван се отпусна. Пълно беше с изящни дворцови тоалети, и сетагандански, и бараярски, включително няколко стари военни униформи, парадни. По настояване на жените Амири, а след малко и Иван, ги облякоха и ги разходиха по „модния подиум“, доста неумело. Иван се справи относително лесно с ворските униформи, но Амири видя зор с гемските — те бяха сложни за обличане и с още по-сложни закопчалки, връзки и украси, с които не биха могли да се справят без експертните съвети на лейди гем Естиф.

Именно с това се занимаваха, когато Перла взе от купчината някакво дълго връхно палто, тръсна го и нещо изтрака на пода. Иван подскочи.

— О! — възкликна лейди гем Естиф. Наведе се, взе нещото и го погледна запленено. — Определено не очаквах да го намеря тук!

— Какво е това, бабо? — попита Тедж. Жените се стекоха да погледнат.

— Старата ми брошка. — Сетаганданската висша се усмихна. — Мислех, че съм я загубила.

Иван, нагизден в парадната униформа на някой мъртъв бараярски принц, която му беше възтясна, пристъпи на свой ред да погледне. Брошката не беше от най-красивите — симетрична подредба от мъниста, които приличаха на малки сачми. Някаква стара сетаганданска мода в бижутерията? Но явно беше много скъпа за старата дама, защото тя моментално я закачи на дрехата си.