Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 24

„Няма връщане назад“.

Дали пък не беше дошъл моментът да си поеме дълбоко въздух и да положи основите на нов план? Свой план.

Застана предпазливо до парапета и надникна навън. Двайсетина етажа по-надолу забързана фигурка в зелена униформа излезе от сградата и тръгна по тротоара.

3.

Първите си минути насаме Тедж и Риш посветиха на изходите. Луксозният апартамент имаше само една входна врата, но коридорът отпред имаше по един асансьор в двата края, както и стълбище. Е, може би трябваше да броят и балкона, помисли си Тедж, макар че за да избягат оттам, трябваше да имат или подемник на въздушна възглавница, или алпинистка екипировка, с каквито понастоящем не разполагаха. Следващата им задача беше да претърсят апартамента за наблюдателна апаратура и други изненадки — или нямаше нищо, или беше толкова малко и високотехнологично, че не го откриха. Ключалката на входната врата беше от най-добрите и Риш я включи със задоволство, макар че никоя врата не би могла да спре един решителен и добре екипиран нападател.

Риш откри малка пералня, скрита в кухненските шкафове, и пусна мръсните дрехи, които бяха събрали набързо, може би с надеждата че следващото им бягство — както и когато дойдеше — щеше да се отличава с по-добра организация. Тедж влезе в луксозната баня на капитана и реши да излекува студа и умората с една дълга вана.

Влажният въздух още пазеше миризмата му, странно приятна и сложна, сякаш неговата имунна система призоваваше нейната: „Хей, хайде да се съберем и да си направим чудесни нови антитела“. Тедж се усмихна на глупавия образ, легна доволно в горещата вана и се замисли с усмивка за смелия му, инстинктивен и крайно неуместен опит за флирт, този отколешен еволюционен танц, още по-приятен, защото капитанът не подозираше колко внимателно го наблюдават. Тедж с известно закъснение осъзна, че това е първото й чувствено преживяване след катастрофалното падение на нейната Къща, а оттогава бяха минали месеци, ужасни месеци. Тази мисъл повлече след себе си спомени и те съсипаха момента, естествено, но преди това… е, моментът определено си струваше, реши доволно Тедж.

Размърда крака във водата. След като кацнаха на Комар, страхът и скръбта се бяха притъпили постепенно, отстъпвайки пред също толкова мъчителните, но по-малко интензивни спомени за случилото се. И така до снощи, когато ужасът се върна. Фактът, че се чувства сравнително спокойна в новото си скривалище, противоречеше на всяка логика. Кой беше този Иван Ворпатрил, как я беше открил и защо? Отпусна се по гръб във водата, усети как косата й се полюшва като рибарска мрежа и вдиша отново миризмата му, сякаш тя можеше да й подскаже нещо.

Водата не изстина — ваната беше с отоплителна система, — но скоро кожата на краката и ръцете й се набръчка, така че Тедж се измъкна от нежната водна люлка. Избърса се, облече се и излезе от банята. Междувременно Риш беше открила, че комтаблото в апартамента не е кодирано — седеше пред него и търсеше информация за нападателите им в сайта на столичната куполна сигурност.