Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 16

Какво беше събрало двете жени и какви всъщност бяха отношенията им? Каква беше синята жена на другата — приятелка, бизнес партньорка, слугиня, любовница или бодигард? Комбинация от горепосочените или нещо още по-странно? Когато неизбежно му се допика, Риш беше спечелила спора дали е безопасно да го развържат и да го пуснат до тоалетната. Жалният му вопъл „Колко дълго трябва да не ви нападам, за да повярвате, че не ви нападам?“ беше трогнал Наня, но не и златооката й приятелка. Накрая Наня излезе от стаята, а Риш му държа една пластмасова кана.

По това време нуждата му да изпразни изтерзания си мехур беше толкова спешна, че облекчението изтика смущението на заден план, почти. Риш и отблизо си беше точно толкова красива, колкото и отдалече, само с повече детайли, фрактално почти, но мъжеството на Иван си остана спаружено в ръката й, омаломощено от стреса и нейното хладно безразличие. Безразличие и ефикасност, достойни за опитен медтехник. И слава богу. Иван не би могъл да се закълне как биха протекли нещата, ако задачата се беше паднала на другата жена.

Фактът, че неприятната задача се беше паднала на Риш, означаваше ли нещо друго, освен че синьокожата си плаща цената за спечеления спор, или че е по-голямата от двете и се опитва да защити повереницата си? Дали пък двете не бяха избягали роби? Биха могли да поискат убежище — робството беше извън закона в цялата империя и срещаше по-голямо неодобрение дори от безвкусните генни модификации на хора въпреки неизбежните съдебни спорове къде свършва неизгодното чиракуване и къде започва истинското робство. Ако Риш беше робиня, създадена по поръчка, навярно цената й беше достатъчно висока, за да я преследват. Дали пък Наня не я беше откраднала? Виж, това беше интересна идея… Кражбата на създаден по поръчка роб определено би могла да вбеси собственика му…

За планета с денонощие от скромните деветнайсет часа и нещо нощта започваше да се проточва нетърпимо. Иван стрелна с поглед комуникатора си — можеше да го гледа колкото си иска, но не можеше да го вземе — и се опита да прецени колко часа остават до утрото и до неговото неявяване на работа. Беше използвал кредитния си чип в магазина и това щеше да осигури на ИмпСи достатъчно информация за начало на разследването. Колежката на Наня щеше да бъде подложена на разпит веднага щом разследващият офицер си довлечеше задника в магазина и сигурно щеше да разпознае Иван и без въздействието на фаст-пента. ИмпСи — а не местната полиция, по причини, които Иван не беше сметнал за нужно да сподели с жените — несъмнено щеше да почука на вратата, преди двете му похитителки да са постигнали съгласие заслужава ли изгладнелият им пленник закуска, или не. Добричката и приятно тапицирана Наня, помечта си Иван, сигурно щеше да вземе неговата страна…