Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 68

— Детектив главен инспектор Паскоу, нали? Имам удоволствието да се познавам със съпругата ви, сър. Амброуз Бърд. Това е ужасно събитие! Ужасно!

Значи това беше Амброуз Бърд, Последния актьор-директор. Хат си спомни какво му бе разказвала за съперничеството между Бърд и Фолоус, по повод открилото се място за директор на Центъра. Това, както стана ясно, бе причината на неговото присъствие. Тъй като новината за убийството бе обиколила сградата (няма нужда от награда за да познаеш от кого е тръгнала, помисли си Хат, загледан в суетливо чуруликащия около тях библиотекар), Бърд бе решил, че самоназначаването му на поста Наследник-Директор, ако не и Избран-Директор, ще укрепне, ако се появи като говорител на Центъра пред медиите. Вероятно той е бил този, който е вдигнал телефона и е уведомил Газет.

Паскоу, с дипломатичност, на която Хат можеше само да се възхищава и да се надява, че и той би могъл да изучи, бързо избута триото към читалнята, докато Хат въведе Рай Помона и Дик Дий в офиса.

Паскоу дойде при тях, затвори вратата, погледна към триото през стъклото, после тихо прошепна на Хат:

— Дръж тая група там под око. Ако някой само се опита да се доближи, особено Сами, излизаш навън и му чупиш краката.

В офиса витаеше усещане за обживяно място. Кафе машина, кутия бисквити, едно старо кресло, което явно не спадаше към инвентара на общината, квадратен ориенталски килим, спадащ към същата категория и стени, затрупани от картини, графики, снимки — всички на мъже. Може би Дий е гей, помисли си Хат с надежда. Но нямаше излъчване на гей, макар това да бе опасен за прилагане довод от човек, работещ рамо до рамо с Едгар Уийлд. Търсейки доказателство, че библиотекаря е семеен, той забеляза сложената на бюрото снимка в сребърна рамка на трима ученици. Този отдясно приличаше на Дий-младши. Или, разбира се, може би на Дий-старши, когато е бил младши. Освен това на бюрото имаше кутия с малки пластмасови плочки с букви и цифри по тях, плюс три дървени поставки, щръкнали на голяма сгъваема плоскост. Това май беше паро… не знам си какво, откачената игра на думи, за която Рай му бе разправяла.

Той улови погледа й и рискува да й се усмихне, но тя не отвърна на усмивката му.

Паскоу въведе Рай и Дий в течението на събитията от сутринта с хирургическа точност, докато Хат си водеше бележки, поглеждайки отвреме-навреме през прозореца да види дали журналиста спазва прилична дистанция.

Когато тя каза, че първото нещо, което извадила от отворената торба било превода на Чарли Пен на стихове от Хайне, Хат отново усети бодването на онази глупава ревност.

— Значи господин Пен вече е бил в библиотеката, когато пристигнахте?

— О, да.

— И е видял всичко?

— Господин Пен рядко изпуска нещо — отвърна Рай внимателно.