Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 33

С усилие прикривайки веселото пламъче в очите си, той загледа как несигурността се изписва по откритото лице на по-възрастния мъж като сянка на облак.

— Е, предполагам, че май е най-добре все пак да хвърлиш едно око — каза най-накрая Хедингли. — Но не губи прекалено много време. Утре първата ти работа ще бъде да ми оставиш пълен доклад на бюрото. Това е истинската проверка на теорията, синко, колко от нея си готов да представиш в писмен вид, ясно ли ти е?

— Да, шефе. Благодаря ти, шефе — занарежда Боулър, като внимаваше да не позволи на иронията да си пробие път навън.

Хедингли може и да бе досаден стар пръдльо, драпащ да се добере до пенсията, без никакви други интереси, освен как да си сложи ламарина на огромния задник, но все пак бе старши по чин и освен това бе успял да оцелее толкова години под взискателния и незнаещ прошка поглед на Анди Далзийл, така че вероятно в края на краищата имаше нещо в него.

Той отскочи до бюрото си, събра имената и адресите, които му трябваха и тръгна по задачата. Вече имаше две причини да я изпълни безупречно — едната бе да впечатли Рай Помона, а другата — да изпълни заповедта на Хедингли. Не че имаше нужда от тези причини, за да мотивира изпълнението й. Единственото нещо, което бе успял да схване бързо още като студент в полицейското училище бе, че трябва да е абсолютно акуратен, ако не иска някой дърт мърморко, който знае само да клати глава и да вика: „О, не, младеж, това, че трябва да тичаш бързо, съвсем не означава да сечеш завоите“.

Той започна с констъбъл Дейв Инсоул, който бил на волана на първата полицейска кола, пристигнала на местопроизшествието. Веднага след като дружелюбния маниер на Боулър разсея съмненията му, че следствена служба прави проверка на действията му, Инсоул стана доста по-отзивчив. Според него най-вероятното обяснение беше, че Айнстъбъл е спрял да пикае, слязъл е долу по стръмния бряг, подхлъзнал се е и е паднал, когато е бил вече долу.

— В доклада ви пише за някакви драскотини по парапета — забеляза Боулър.

— Това е партньорката ми Маги Лейн — отвърна Инсоул с широка усмивка. — Такава си е Маги. Прави се на голям детектив и все търси улики. Не, според мен са го видели и той е искал да се махне толкова бързо, че се е подхлъзнал и паднал. Ако е искал да седне на парапета или да се изпикае от него, той щеше да спре на самия мост, не е ли така?

— Но кутията с инструментите му е била намерена до парапета, нали?

— Да, ама като пристигнахме на мястото, там вече имаше половин дузина зяпачи и всеки от тях би могъл да я премести.

— Обаче едва ли би я извадил от колата — каза Хат. — Която е била спряна къде? Не точно на моста, доколкото разбирам?

— Не. Спрял е преди него, точно до мястото, откъдето може да се смъкне по брега на потока — натърти Инсоул тържествуващо.

— Точно там, където би спрял, ако на моста е имало друга спряна кола, а? — охлади ентусиазма му Боулър.

— Да, сигурно, но какво искате да кажете с това?

— По-добре попитайте Маги — засмя се Боулър, тръгвайки към вратата.