Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 32

— Но все пак нали има причина, поради която коронера е удължил срока — защити се Боулър.

— Да, сигурно. Оня дърт глупак го е страх да не направи някоя грешка и когато семейството е вдигнало шум, той е измислил лесен начин да се измъкне. Каквото и да се обърка, ние ще бъдем виновни.

„Присмял се хърбел на щърбел“, помисли си Боулър, четейки доклада от дознанието.

Скоро откри, че работата стои малко по-иначе, отколкото му бе намекнал Хедингли, макар и не много. На въпроса защо Айнстъбъл поначало е спрял, не бе отговорено задоволително. Като вероятна причина бе разгледана естествената нужда — спрял е да се облекчи, но е загубил равновесие над парапета и е паднал долу. Но жена му през сълзи бе възразила, че мъжа й не е такъв човек да пикае от мост, разположен на обществен път, патолога бе подчертал, че мехура му е бил доста пълен и накрая полицай Дейв Инсоул, първото ченге, пристигнало там, бе потвърдил, че ципа му бил закопчан.

Тогава може би е получил нещо като удар преди да е успял да се облекчи и е паднал. Аутопсията обаче не бе намерила никакви следи от какъвто и да било „удар“, макар патолозите да казваха за няколко случая, при които следи не оставали. Освен това в полицейския доклад се споменаваше някакси с половин уста, че по парапета имало някакви леки драскотини, от които би могло да се предположи, че е седял на него и е паднал надолу с гръб.

Но най-необяснимото нещо бе кутията с инструментите, която намерили на моста до парапета.

Според Хедингли това не означавало нищо.

— Ясно като бял ден — каза той. — Карал е по моста, почувствал е, че му става нещо, спрял е да вземе глътка въздух, излязъл е от колата, взимайки кутията с инструментите автоматично, защото нали това прави сигурно по сто пъти на ден и след като е получил този удар, той вече не мисли правилно, нали? Сяда на парапета, вече му причернява пред очите, премята се назад, удря си главата в камък, губи съзнание и се удавя. Патолога не е открил никакви признаци на непозволена игра, нали?

— Защото няма как да има такива, шефе — каза Хат с уважение. — Не и когато оставиш някого да си умре, без да се опиташ да го спасиш.

— Убийство по небрежност? На базата на това тук? — Хедингли размаха презрително плика с Диалозите. — О-о, я слез на земята, синко.

— Ами другия случай, шефе? Да подкараш колата право към това момче на мотора? Ако Уърдман го е направил, това вече не е небрежност, нали така? Това си е чисто убийство, прав ли съм?

— Как го нарече? — попита Хедингли, отлагайки отговора на въпроса за по-късно.

— Уърдман — отвърна Хат.

Той обясни за какво става дума, каза му за шегата си с „Алкатрас“ и в замяна получи същия озадачен поглед, какъвто бе получил и в библиотеката. Явно детектив инспектора чувстваше, че като даде на автора на Диалозите прякор, това му дава нещо да се хване, нещо, което го прави по-труден за пренебрегване, а това не биваше да става според неговата логика.

Обаче Хат бе решил да го накара да вземе решение.

— Значи мислиш, че трябва просто да забравим за случая, така ли, шефе? — настоя той.