Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 30

Професионалното мнение на детектив констъбъл Боулър за подозренията, възникнали по повод двата Диалога бе, че са пълни глупости, но ако се отнесеше към тях сериозно, това означаваше да си пробие път към сърцето и/или леглото на Рай Помона, което от своя страна означаваше, че е дошло времето на смръщени замислено вежди, набръчкано чело и други, означаващи съсредоточена мисловна дейност признаци. Но само пред нея. Веднъж излязъл от библиотеката, той направи две-три танцови стъпки, напълно доволен от късмета си и гледката на трептящия триъгълник диви гъски, пресичащ правоъгълното парче небе между полицейския участък и сградата на съдебната медицина, повиши настроението му още повече.

Той ги проследи с поглед докато изчезнаха, после изтича към етажа на следствената служба, подсвирквайки си весело.

— Много си щастлив нещо — каза Едгар Уийлд. — Да не си се виждал с Питър Пан?

— Не, сардж, обаче се натъкнах на нещо също толкова странно.

Той показа на сержанта двата Диалога и му разказа за какво става дума.

— Наистина е странно — каза Уийлд с такъв тон, сякаш го смята за глупост.

Боулър го разбираше.

— Помислих си дали да не хвърлим все пак едно око — каза той. — Просто имам някакво чувство.

— Чувство, а? — промърмори Уийлд, вперил в него студения си изучаващ поглед, сякаш много добре схващайки, че въпросното чувство се отнася по-скоро до Рай Помона и хормоналния му баланс, отколкото до полицейска интуиция. — Ти си още малък за чувства. Дори сержантите през първите три-четири години са длъжни да се консултират с по-възрастните от тях. Затова не е лошо да се обърнеш към някой с повечко звезди на пагоните.

Литналия нависоко дух на Боулър изведнъж попадна във въздушна яма, когато си представи как носи тази глупост на Анди Далзийл. Бе му дадено ясно да разбере, че прехвърлянето му от Мидландс е било извършено без одобрението на Далзийл.

— Ще видим как ще ти потръгне работата — бе му казал той вместо „добре дошъл“ преди шест месеца.

Според него работата му бе потръгнала добре или поне не бе направил нито една груба грешка. Но макар и да не се бе мъчил да спечели благоволението на Дебелака, през последните няколко седмици се бе обръщал рязко отвреме-навреме, сякаш някой го сръчкваше, само за да види тези негови леденостудени очи впити в него с израз на нещо средно между обикновено недоверие и открита неприязън.

От друга страна се утешаваше с факта, че миналата седмица шефът не се бе поколебал да му даде случай от малко деликатен характер — да провери някаква откачалка, която според него го тормозела.

— Да, помислих си, че може би ще е добре да го споделя с господин Паскоу. И без това трябваше да говоря с него — каза той жизнерадостно, опитвайки се да остави впечатлението за наличието на някакво специално отношение между завършилите висше образование колеги.

Уийлд, забелязвайки опита, каза:

— Искаш да кажеш, когато се явиш при него с последния доклад по случая с Франи Рут, нали?

Не биваше да се оставят младите членове на екипа да си мислят, че те знаят нещо, което той не знае. Питър вероятно бе подчертал изрично пред младия Боулър, че интереса му към поведението и навиците на Рут е технически неофициален и не бива да се споменава в присъствието на Далзийл. Че в каквото настроение беше, Дебелака щеше да сметне, че да се каже на Боулър каквото и да било, то значи да се разгласи по всички вестници.