Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 281

— Споменах правилото за римата, нали? — каза той. — Пресичаш думата на противника с римуваща се дума и печелиш и двете думи, като в същото време печелиш правото да вземеш останалите противникови букви за собствена употреба, ако желанието ти е такова.

— Но това означава, че следващия път като ти дойде реда, можеш да си сложиш моята азалия обратно на таблото — престори се на възмутена тя.

— Точно така. Ето защо трябва да помислиш как да блокираш моята гениталия.

— О, ще го направя, не се бой. Ако знаех, че ме каниш тук да ме дефлорираш, нямаше изобщо да дойда.

Всъщност, наистина едва не му отказа.

След погребението на Пърси Фолоус, когато Дик Дий й каза, че ще ходи да се изнася от Стангкрийк Котидж, тя го бе попитала:

— Изнасяш се оттам? Новия лорд да не те притеснява?

— Тъй като все още изпитват затруднения да посочат кой да бъде той, не. Просто ме притеснява новото ми отношение към мястото. Ходих само веднъж след случката, но само слязох от колата, огледах се, веднага пак се качих обратно и се върнах в града. Вече не се чувствам удобно там.

— Съжалявам — каза тя. — Изглеждаше така уютно там. Имаш ли много неща?

— Достатъчно. Макар само да къмпингувах, нещата се събират, знаеш. — Той млъкна за момент, после изведнъж каза: — Слушай, защо не дойдеш да ми помогнеш малко? Още две ръце и една кола ще ми дойдат тъкмо навреме.

Тя бе готова да откаже на момента, ако той не бе добавил бързо:

— И да си призная, никак не ми се ходи там сам.

Тогава тя се бе поколебала и отказа й пак затанцува на устните й, когато изведнъж той се плесна по челото и каза:

— Ох, по дяволите! Рай, разбира се, ти имаш далеч по-голяма причина от моята да не ти се ходи натам. Моите страхове са асоциативни. А ти на практика намери бедния дявол. Ужасно нетактично от моя страна! Извинявай.

Което свърши работа вместо цял тон уговорки.

— И много страхливо от моя да се колебая така — бе отвърнала тя. — Разбира се, че ще дойда.

Той я загледа със съмнение.

— Сигурна ли си? Моля те, не се чувствай задължена.

— Защото си ми шеф ли? — тя се изсмя. — Не вярвам да съм направила нещо, което да не искам, само защото ти си ми шеф.

— Радвам се да го чуя. Исках да кажа, защото си ми приятелка.

Тя помисли върху чутото, после се усмихна и каза:

— Да, наистина сме приятели. И да, ще дойда. Но първо трябва да отида до вкъщи и да хвърля тия мрачни парцали. Това са единствените дрехи, които мога да нося на погребения и както е тръгнало тази година май ще ги износя.

— Ами добре. Аз също трябва да се преоблека. Дали не трябва да се извиним, че ще изпуснем гощавката.

— На кого? Мисля просто да си тръгнем и на тия, на които ще им липсваме, ще им липсваме, а на тия, на които няма — няма.

— По-добре и аз не бих го казал.

И сега, час по-късно, ето че вече бяха в къщата и до този момент Рай не бе почувствала никакви притеснения, нито пък, доколкото можеше да прецени, нейния спътник.

Не бяха напреднали кой знае колко със събирането на багажа. В къщичката бе влажно и хладно и Дий бе изхвърлил пепелта, бе разпалил цял пакет подпалки и бе хвърлил две цепеници в огъня.