Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 280

Хат обаче не го чуваше. В главата му блесна ясна като светкавица картина на една глава с пищна кестенява коса, белязана със сребърносиво кичурче. Видя и още нещо, мъждукало в съзнанието му като леко загрети жички на крушка при слаб ток и сега изведнъж избухнали в безмълвна светлинна експлозия.

1576.

Само че не година. Дата!

Имам среща, се казваше в стихотворението накрая на Диалога.

1.5.76.

Първи май, 1976 година.

Рождения ден на Рай.

Копелето мръсно ни е казало, че тя е следващата, а ние сме били твърде слепи, за да го видим, бушуваше ума му.

— Хат? Какво, по дяволите, става? Дий там ли е? Хат!

— Не, няма го — кресна Хат, хвърчейки надолу по стълбите. — Той е в Стангкрийк Котидж. И е взел Рай със себе си. Тя е белязана, косата й е белязана и на това отгоре е родена на първи май, седемдесет и шеста — 1576, помните ли?

— Хат, чакай ме там, идвам. Чакай ме там, това е заповед!

— Майната ти! — изрева Хат в телефона.

Той го хвърли на лявата седалка без да си дава труда да го изключи и Паскоу, хукнал вече на свой ред по стълбите на Центъра с почти същата скорост като тази на младия му колега, чу рев на двигател, хъркане на скорости и свирене на гуми.

Глава четиридесет и шеста

Столът, в който бе седнала като в трон, проблясваше на светлината на камината.

С чувствено бавно движение, тя плъзна пръсти по богато гравираните извивки на облегалките за ръце, докато изведнъж връхчетата й стигнаха до твърдата глава на лъва, изваяна в краищата им.

Тя се усмихна на Дик Дий, който бе седнал срещу нея на трикракото столче. Между тях бе таблото на парономанията, което, както бе разтворено, приличаше на екзотична средновековна карта на космоса.

— Ще го вземеш ли със себе си? — попита тя. — Стола, имам предвид.

— Стриктно казано, той не е мой — отвърна той.

— Винаги ли говориш стриктно, Дик.

— Стриктно — потъна в размисъл той. — От strictus, минало причастие на stringere, стягам, усуквам здраво. Това, разбира се, е синантоним…

Той млъкна и я загледа подканящо.

Усещайки каква трябва да бъде репликата й, тя каза:

— Какво?

— Синантоним. Една от онези интересни думи, които могат сами да си противоречат. Като например очеваден… Онова, което трябва да видиш, ти вади окото и ти пак няма да го видиш.

Рай помисли малко, после каза:

— Това го разбирам, но какво общо има тук стриктен?

— В един от шотландските диалекти има значение на бърз, бързо минаващ, особено за течаща вода. Така че да, мога според мен да кажа, че съм стриктен по един или друг начин.

— Но ще си задържиш стола?

— В смисъл да го съхраня, да. Наистина, когато го показах един ден на бедния Джефри, той намекна по обичайния си тромав начин, че мога да го смятам като подарък, макар да се съмнявам дали по закон моя скромен принос в реставрирането му ми дава право да го смятам за такъв… Опасявам се, че се излагаш на опасността да бъдеш дефлорирана, скъпа.

Рай хвърли поглед върху таблото. Тя тъкмо бе сложила, не без известна доза самодоволство, думата азалия. Сега Дий я пресече на 1 с думата гениталия и внимателно махна останалите й плочки.