Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 275

— Нямам представа как е станало — каза Уийлд. — Сигурно някакси са били оставени в системата за повторна проверка и докато стигнат до началото на списъка, са съвпаднали с частичния отпечатък от пантофа на Рипли. Нещо такова, предполагам е станало.

Когато един перфекционист започне да се изразява мъгляво, по-добре е да си затвориш очите, особено ако дадена незаконност мирише леко на Далзийл.

Паскоу си затвори очите и каза:

— Добре, Уийлди, но това не ме вълнува. Не може да се използва в съда, но дори и да имахме съвпадение по всичките шестнадесет точки, с този лош отпечатък пред пресата, който засилихме напоследък, ще ни трябва нещо далеч по-голямо.

С лек оттенък на отегчение, Уийлд отвърна:

— За това успях да се сетя и сам. И си помислих: „Добре, какво още“. И се сетих за захапката.

— Захапката ли? А, да. Бяхме я забравили. И?

— Наминах да се видя с доктор Молар. Трябваше да го изкарам от лекция и никак не му стана приятно. Но си струваше. Той сравни данните от зъболекарския картон на Дий и каза, че вероятността тези зъби да са направили захапката, е голяма, граничеща почти със сигурност.

— Зъболекарския картон на Дий? — Паскоу усилено мислеше. — Как, по дяволите, си се сдобил със зъболекарския картон на Дий?

— По редовния начин — бързо го увери Уийлд. — Той ни даде писмено разрешение да му разгледаме медицинския картон, когато говорехме с него за смъртта на многоуважаемия, забрави ли? Даже с охота. Е, медицинския картон включва и зъболекарския, и разрешението бе още валидно, така че…

„Потенциално незаконните неща започнаха да стават нещо доста — мина му през ума на Паскоу.

Да вървят по дяволите!“

Той ги изхвърли от съзнанието си, отвори уста да извика Хат, но видя, че не е необходимо.

Детектив констъбъла бе застанал на вратата със светнало от мисълта да вкара Дик Дий в центъра на схемата лице.

Паскоу каза:

— Така. Дайте да поприказваме още веднъж с господин Дий, но кротко, кротко. Няма нужда да замахваме, ако не знаем какво ще ударим. Може да означава много, но може да не означава и нищо.

Твърде много случаи се бяха насъбрали напоследък с полицаи, притискащи излишно строго с недостатъчно улики, като резултата е този, че или виновния получава предупреждение, или невинния подава оплакване.

— Някой трябва да остане тук и да координира работите. И да се опита да вдигне супера от „Черния бик“. — Той хвърли поглед към Хат, прочете разочарованието и молбата в очите му и продължи: — Най-добре ти, Уийлди. Тук може би има следа, която се нуйдае от доизпипване, ако води нанякъде и ти си именно човека за тази работа.

Две мнения по това нямаше. В момента онова, което бяха събрали, можеше да бъде издухано като нищо само от едно изсумтяване от нечии адвокатски ноздри.

— Хат, ти идваш с мен в библиотеката.

— Но тя днес е затворена. В знак на уважение.

— По дяволите, забравих. Но това не означава, че персонала няма да бъде там. Дий и Рай Помона си тръгнаха веднага след погребението. Явно не тръгнаха към „Лишей“.