Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 263

— RIP, написано с букви от кирилицата, нали така беше? — каза Паскоу. — Прилича на шега, като се има предвид, че името му е Сирил. Уърдман обича шегите, особено ако са свързани с игра на думи.

— Да, сър. Това е нещо, което не бива да забравяме, нали? Никога не бива да изпускаме думите от полезрението си, каквито и да са те, щом имаме работа с Уърдман. Искам да кажа, думите не са просто полезни етикети. Също като в религията, когато говориш някои думи, случват се или поне трябва да се случат някои неща. В магията е същото. Или, както е у някои народи, не казваш на хората специалното си име, защото имената са нещо повече от етикети, те всъщност са самия ти по много специален начин. Моля да ме извините, сигурно не се изразявам добре. Искам да кажа, че думите, може би по-точно подредени по специален начин, изглежда имат специално значение за Уърдман, всяка дума бележи стъпка напред и понякога той може да свърже отделна дума към индивид и тогава той пада убит, но понякога то свързва повече от една дума към индивид и тогава ние имаме само един труп, но тройка стъпки, както той сам казва в Диалога, дето обяснява как е убил лорд Пайк-Стренглър.

Тя млъкна и се запита: „Дали не се разбъбрих излишно?“ Далзийл я гледаше така, сякаш беше изпаднала в делириум.

Новело обаче получи помощ от съвсем неочаквана посока.

Уийлд каза:

— Искаш да кажеш, че причината да отреже главата на многоуважаемия, може би има нещо общо с думи, с тези стъпки, за които говориш, а не с психическото състояние на Уърдман. Външни, а не вътрешни, така ли?

— Точно така — отвърна тя. — Все едно си е помислил: „Добре де, имам един труп, това е стъпка. Сега ако направя с него това и това, ще станат още две стъпки.“ Той няма търпение да се движи напред по тази път, за който непрекъснато говори и когато нещо такова стане, каквото и да е то, той разбира се го отдава на божествено вмешателство или нещо от този род.

— И какво предлагаш? — попита Паскоу.

— Може би вместо да се концентрираме на подсказките в конвенционалния смисъл, ние трябва да започнем да събираме думи. Да ги подреждаме в списъци дотогава, докато в някой от списъците не се появи смисъл.

— Примери, моля — насърчително се обади Паскоу.

След кратък размисъл, през който очакваше всеки момент да чуе някое недотам прилично подмятане от Далзийл, тя каза:

— Ами… трупа на Пайк-Стренглър бе намерен в потока, нали? А главата му в рибарската кошница в лодката. Така че оттук значи можем да вземем думи като поток, вода, ручей, река… кошница… лодка…

Налегна я неудържимо чувство на умора и въртящите се в главата й идеи, които всеки момент като че ли щяха да приемат стабилен и строен вид, започнаха да се разсейват като сутрешна мъгла, но тя продължи:

— И при този, последния, Бърд и… как му беше името… думи като монета… и… долар… и пари…