Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 265

Апелът, отправен към по-големия потенциал на изобретателност на Рай, също не даде резултат. Той вече й бе казал, както винаги, всичко, обосновавайки това, че да знаеш наполовина е по-опасно, отколкото да не знаеш нищо, но този път тя бе показала неособено голям интерес към недискретността му. Тя изглеждаше също толкова потисната, колкото и целия персонал на библиотеката, всред които всичкия този първоначален шум, предизвикан от новината, начина и обстоятелствата на смъртта на Пърси Фолоус, бързо бе спаднал до нивото на плътна тишина, под прикритието на която хората обмисляха значението на тези неща. В читалнята дори бъбривите студенти изглеждаха необичайно смълчани и не се възползваха от отсъствието на Чарли Пен, чиито свирепи физиономии обикновено успяваха да поддържат реда всред тях.

Никъде не се виждаше и Дик Дий, така че втората заръка на Далзийл — да се даде на двамата главни заподозрени да разберат, че една от гатанките в Диалога е отгатната — нямаше да бъде изпълнена, точно както и първата.

— Да обърнем внимание на нещо по-местно, а? — предложи Хат. — Дали е ставало нещо по-специално през 1576 година в Мид-Йоркшир?

— Нямам представа — каза тя. — Виж какво, ето ти компютъра. Ако искаш да си играеш с историческите архиви, нямам нищо против. Тъй като Дик го няма, имам да се оправям с много неща.

— Къде е? — попита я Хат.

— Спешно и извънредно кризисно заседание с председателя на комисията за Центъра.

— Значи ти си началника — заключи той. — Поздравления. Защо не използваш властта си, за да си дадеш малко по-удължена почивка?

Той й се усмихна, надявайки се, победоносно.

Напразни надежди.

— За Бога! — ядоса се тя. — Не можеш ли да си набиеш в главата, че и аз може да имам работа? И ми се струва, че ти би си вършил твоята с по-голям успех, ако беше някъде другаде, а не да се мотаеш наоколо, задавайки тъпи въпроси за някаква си тъпа дата. Вчера убиха двама души, Хат, не разбираш ли? А ти се опитваш да го представиш така, сякаш е игра.

„О, и е точно така“, бе готов да й отвърне той. Но очите вече му казаха онова, което сърцето му сигурно бе забелязало далеч по-рано, че срещу него стои млада жена, която само няколко дни, след като бе намерила отрязана глава в кошница, отново е била тласната в близост с това чудовище — смъртта.

— Рай, извинявай — каза той. — Помислих си, че като ти казвам всичко… ами… бях почнал да си мисля за теб като ченге… о, нямам предвид… имам предвид, че се справяме по това… защото това е наша работа… но не и твоя… Извинявай.

Тя го погледа няколко секунди, после каза:

— Всички трябва да се справяме по някакъв начин, Хат. Вземи да погледнеш в Местна съдебно-историческа хронология преди да се обърнеш и да се оттеглиш в офиса.

„Маслинената клонка — каза си той — е най-хубавото нещо, което можеш да получиш за момента.“

Той се настани зад компютъра, сещайки се с усмивка как се преструваше, че не знае как да се оправя с него, за да направи контакт с Рай само преди няколко кратки седмици. Като ход, това не му бе помогнало кой знае колко, с изключение да им се постави под ръка, когато им затрябваше полицай. Всъщност, като си помислиш, ако нещо ги бе сближило, то това беше Уърдман. Неподходяща основа за дружба? Защо не? Няма защо да си неблагодарен, щом от злото излиза добро.