Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 253

Реджиналд Хил

Всичко вече е готово. Връщам се обратно в римско време и без да бързам, се изкачвам по стълбите, за да се върна в моето.

Чувствам дълбока умиротвореност. Вече знам, че мога да известя за себе си от планинските върхове и въпреки това никой няма да чуе, да разбере и да сложи пречки, за да ме спре. Пътят напред никога не е изглеждал толкова ясен.

A path In View, I neVer stray to Left or rIght. A weDDIng was, or so It seems, but wasn’t whIte. A Date I haVe, the fIrst In fun, though not by nIght.

Глава четиридесет и трета

— Те още бяха… как да кажа… съвкуплени, когато отидохме там — каза Питър Паскоу.

— Заклещени — изръмжа Далзийл. — Какво го увърташ?

— Съвкуплени — упорито настоя Паскоу. — Човека по поддръжката казва, че бил откачил кабела от удължителя и удължителя от контакта на горния етаж, където му се наложило да го включи, защото, разбира се, тока в целия приземен етаж е изгаснал заради повредата. Той признава, защото едва ли може да го отрече, че след като се качил горе да провери поправените предпазители в главното табло, той забравил да се върне да прибере кабела. Казва, че го оставил на мястото му, защото искал да направи проверка на инсталацията на приземния етаж още рано утре сутринта, за да се увери, че всичко е готово за откриването. Съзнателен работник.

— Лъжливо копеле — каза Далзийл. — Той е изключил кабела от копчето на удължителя, качил се е горе, проверил е таблото и точно тогава някой от колегите му е викнал: „Идваш ли да ударим по една пинта, Джо?“ и всичко му е изхвръкнало от ума.

Паскоу го дари с уморена усмивка и се запита защо, след като и двамата бяха прекарали една безсънна нощ, Дебелака изглежда толкова свеж и бодър, докато той бе готов да се обърне с кила нагоре?

Но да се обръщаш с кила нагоре не беше най-добрия избор в момент, в който провеждаш инструктаж на следствения отдел и то в присъствието на Главния констъбъл, който бе решил, че предвид сериозността на ситуацията, лично ще присъства на този инструктаж, плюс докторите Потъл и Ъркухарт, чието присъствие бе също идея на Тримбъл, която му хрумна още щом чу, че Седмия диалог е бил в намерен в пощенската кутия на Центъра — не в кутията на библиотеката, която полицията наблюдаваше, а тази от другата страна на сградата, която никой не наблюдава.

Далзийл бе възразил, че подробности от начините на следствие и вероятните заподозрени, не трябва да стават достояние на цивилните, на което Тримбъл, с малко леден тон, бе отговорил, че ако той няма доверие на наетите експерти, тогава не е трябвало поначало да ги наема и ако те са полезни за екипа по някакъв начин, тогава трябва да получат пълна информация като всички останали. Дебелака бе показал и своите рога, когато Главния направи коментар по повод присъствието на детектив констъбъл Новело.

— Това са наши правила, сър — бе му отговорил той. — Щом можеш да пиеш, значи можеш и да работиш.

А на резервите на Паскоу, относно присъствието на детектив констъбъла, той отговори малко по-човешки, с думите: