Читать «Облакът атлас» онлайн - страница 341

Спомням си как изплувах от плитчините на треската. Гуз беше на сантиметри от мен. Гласът му се сниши до любящ шепот:

— Скъпи ми Юинг, твоят червей се гърчи в предсмъртни мъки и изхвърля отровата си до последната капка! Трябва да изпиеш това очистително, за да изхвърлиш калцираните му останки. То ще те приспи, но когато се събудиш, червеят, който така те мъчеше, ще е излязъл! Краят на страданията ти е близо. Отвори уста за последен път, хубаво отвори, скъпи ми приятелю… ето, горчиво и неприятно е на вкус, от смирната е, но го глътни, заради Тилда и Джаксън…

До устните ми се допря чаша и Гуз обхвана главата ми с ръка. Опитах се да му благодаря. Лекарството имаше вкус на застояла вода и бадеми. Той повдигна главата ми и потърка адамовата ми ябълка, за да преглътна течността. Мина време, не знам колко. Костите ми скърцаха заедно с корабните греди.

Някой почука. В мрака на ковчега ми нахлу светлина и аз чух гласа на Гуз в коридора.

— Да, по-добре, много по-добре, г-н Грийн! Да, най-лошото отмина. Бях много разтревожен, признавам, но господин Юинг си възвръща здравия цвят на лицето и пулсът му е стабилен. Само един час? Отлична новина. Не, не, сега спи. Кажете на капитана, че довечера ще слезем на брега — ако може, да уреди място за нощуване, знам, че тъстът на г-н Юинг ще запомни тази негова добрина.

Лицето на Гуз отново изплува в полезрението ми.

— Адам?

Някой друг потропа с юмрук по вратата. Гуз промърмори някаква ругатня и се отдалечи. Вече не можех да движа главата си, но чух Аутуа да настоява:

— Аз види гусин Юинг!

Гуз му нареди да се пръждосва, но упоритият индианец не се даваше толкова лесно.

— Не! Гусин Грийн казва той по-добре! Гусин Юинг ми спаси живот! Той мой дълг!

Ето какво му каза Гуз тогава: че аз виждам в Аутуа разпространител на болести и мошеник, който си е наумил да злоупотреби с настоящата ми физическа слабост, за да ме обере, като отмъкне даже копчетата на жилетката ми. Заяви, че съм го помолил да „държи проклетия негър далеч от мен“, и добави, че съжалявам, задето съм спасил безполезната му черна кожа. След тези думи тресна вратата на ковчега ми и я заключи.

Защо Гуз лъжеше така? Защо толкова държеше никой друг да не ме вижда? Отговорът повдигна резето на вратата на заблудите и страшната истина нахлу през нея с ритник. А тя беше, че докторът е отровител и аз съм негова жертва. Още от началото на моето „лечение“ този доктор постепенно ме убиваше с „лекарството“ си.

А червеят? Измислица, насадена ми със силата на лекарското внушение. Гуз — лекар? Не, скитник, убиец, злоупотребяващ с чуждото доверие!

Направих усилие да се изправя, но зловредната течност, която моят демон ми даде последно да погълна, напълно бе отслабила крайниците ми и не можех да помръдна дори пръстите си. Опитах се да извикам за помощ, ала белите ми дробове не се напълниха с въздух. Чух как стъпките на Аутуа заглъхват нагоре по стълбата и се помолих на Бога да го върне, но намеренията Му бяха други. Гуз прескочи намотаното въже и се приближи към койката ми. Погледна ме в очите. Съзрял страха ми, демонът свали маската си.