Читать «Облакът атлас» онлайн - страница 336
Дейвид Мичъл
Днешната неспокойна следобедна сиеста беше прекъсната от викове и аз излязох на палубата, където видях как уловиха млада акула и я изтеглиха на борда. Тя доста време се мята в собствените си блестящи рубиненочервени сокове, преди Гърнзи да я обяви за истински и окончателно мъртва. В устата и очите акулата ми заприлича на майката на Тилда. Финбар наряза туловището й на палубата и не успя да съсипе докрай сочността на месото й в корабната кухня (като с дървената дребна риба треска). По-суеверните моряци се отказаха от това лакомство с аргумента, че акулите, както знаем, ядат хора, следователно да ядеш месо от акула е опосредстван канибализъм. Г-н Сайкс прекара ползотворно следобеда в правене на шкурка от кожата на голямата риба.
Възможно ли е хлебарките да пируват с мен, докато спя? Тази сутрин една ме събуди, като се покатери на лицето ми и се опита да хапне нещо от ноздрата ми. Честна дума, беше дълга петнайсет сантиметра! Бях обладан от жесток порив да убия гигантската буболечка, но в претъпканата ми полумрачна каюта тя имаше предимство. Оплаках се на Финбар, който ме посъветва да дам един долар за специално обучен „плъх срещу хлебарки“. После сигурно ще поиска да ми продаде „котка срещу плъхове“, за да се разправи с плъха срещу хлебарки, а след това ще ми трябва куче срещу котки и кой знае как ще свърши всичко?
Жега, такава жега, разтапям се и се чеша, и се покривам с мехури. Тази сутрин се събудих сякаш от плач на паднали ангели. Лежах заслушан в ковчега си, докато миговете се превръщаха в минути, питах се каква ли нова дяволия ми крои моят червей и изведнъж отгоре долетя оглушителен вик:
— Ето го фонтана!
Погледнах през люка, но часът беше твърде ранен, за да се вижда ясно, затова въпреки слабостта си се насилих да изкача стълбата.
— Ето там, сър, там! — Рафаел ме хвана с една ръка през кръста, докато сочеше с другата.
Здраво се улових за перилото, защото краката вече не ме държат. Момчето продължаваше да сочи.
— Там! Не са ли истинско чудо, сър?
На оскъдната светлина различих водна струя само на трийсет стъпки вдясно от носа.
— Цели шест! — извика отгоре Аутуа.
Чух дишането на китовете, после усетих как върху ни се изсипа дъжд от пръски! Съгласих се с момчето, те са наистина чудна гледка. Един се надигна, спусна се и се скри под вълните. Опашният плавник на рибата ясно се очерта на фона на обагрения в розово изток.
— Жалко, че не сме китоловен кораб, викам аз — отбеляза Нюфи. — Само в оня едрия ще да има сто бъчви китова мас!
Покок отсече:
— Без мен! Аз съм плавал на китоловен, капитанът беше един, не си виждал по-свиреп звяр, след три години там „Пророчицата“ ми се струва като увеселителен кораб!
