Читать «Облакът атлас» онлайн - страница 335
Дейвид Мичъл
По време на вечерната вахта моряците опънаха навес над носа на палубата и се събраха около котвения шпил, където заседаваше „цар Нептун“ (Покок, облечен в абсурдна роба с перука като лопата). „Девствениците“ бяха вързани за крамболите като двойка събратя на Свети мъченик Севастиян.
— Касапина и г-н Драскача! — викна Покок, щом видя двама ни с Хенри. — Ще дойдете ли да избавите нашите сестри девственици от моя коварен дракон? — и с вулгарни движения затанцува с една такелажна свая под ръкоплясканията и похотливия смях на моряците.
Хенри отвърна през смях, че предпочита девственици без бради. Забележката на Покок за девическите бради е прекалено непристойна, за да я запиша.
Негово морско величество отново се обърна към жертвите си.
— Бентнейл от Кейптаун, Риф-Раф от Града на каторжниците, готови ли сте да влезете в Ордена на синовете на Нептун?
Рафаел, отчасти възвърнал момчешкия си дух във веселбата, бодро отговори:
— Да, господарю!
Бентнейл кимна навъсен. Нептун кресна:
— Не-е-е-е! Първо ще обръснем проклетите ви люспи, юнги! Донесете ми пяната за бръснене!
Торгни се завтече с кофа катран, който размаза с четка по лицата на пленниците. После се появи Гърнзи, облечен като царица Амфитрита, и обра катрана с бръснач. Човекът от Кейптаун крещеше ругатни, което предизвика голямо веселие и не едно и две „хлъзвания“ на бръснача. Рафаел беше достатъчно благоразумен да понесе мълчаливо изпитанието си.
— Така е по-добре, по-добре! — изръмжа Нептун, след което закрещя: — Вържете очите на двамата и отведете младия Риф в съдебната ми зала!
Тази „съдебна зала“ беше бъчва със солена вода, в която потопиха Рафаел с главата надолу, докато мъжете брояха до двайсет, а после Нептун изкомандва на „придворните“ си да „уловят новия ми гражданин“! Свалиха превръзката от очите му и момчето се облегна на фалшборда, за да се съвземе от тормоза.
Бентнейл не се подчини така покорно, а закрещя:
— Развържете ми ръцете, синове на к…!
Цар Нептун се ококори ужасен.
— Тая мръсна уста трябва да кисне в океанска вода до четирийсет, момчета, ако не ме лъжат очите!
След като преброиха до четирийсет, извадиха африканера, който завика:
— Ще ви избия всички до един, свине, кълна се, аз ще…
За смях на всички го потопиха за още четирийсет секунди.
Когато Нептун обяви, че е изтърпял наказанието си, нещастникът можеше само немощно да се дави и да храчи. Тогава г-н Бурхаве прекъсна забавата и новите синове на Нептун изчистиха лицата си с кълчища и калъп тоалетен сапун.
На вечеря Финбар още се подсмихваше. Жестокостта никога не ме е развеселявала.
Леки вълни, ни един полъх на вятъра, температурата се задържа около 32°. Моряците са изпрали хамаците си и са ги окачили да съхнат. Главоболията ми започват все по-рано през деня и Хенри отново увеличи дозата на противопаразитното ми лекарство. Моля се запасите му да не се изчерпят преди пристигането ни на Хаваите, защото ако не потисна болката, черепът ми ще се пръсне. Освен това докторът ми се занимава с многото случаи на червен вятър и лятна диария на „Пророчицата“.
