Читать «Споделена любов» онлайн - страница 258

Ами неговата склонност към самоунищожение?

Изведнъж мислите й се върнаха към онова, което се беше разиграло пред къщата на Председателя на Съвета. Бъч бе действал много благоразумно. Предпазливо. Без помен от безразсъдство. А движенията му бяха умели и добре премерени, той не се държеше като безумец.

По дяволите, помисли си тя. Ами ако бе сгрешила? Ако Бъч наистина можеше да се бие? Ако трябваше да се бие?

Ами Злото? Омега?

Е, нали Скрайб Върджин се бе намесила, за да защити Бъч. А и след като Омега си тръгна, Бъч си беше… Бъч… На вратата се почука и Мариса скочи на крака.

— Кралице!

На прага стоеше Бет и се усмихваше.

— Здравей! — каза тя и й помаха.

Смутена, Мариса направи реверанс. Бет се засмя и поклати глава.

— Дали някога ще успея да те отуча от това? — каза тя.

— Съмнявам се. Това са оковите на възпитанието ми — отвърна Мариса, мъчейки се да подреди обърканите си мисли. — Идваш да… ъъъ… да видиш какво сме направили тук през последните…

В този миг зад кралицата се появиха Бела и Мери.

— Трябва да поговорим — каза Бет. — За Бъч.

Бъч се размърда в леглото. Отвори едното си око. И изруга, когато видя колко е часът. Беше се успал. Дали не беше прекалил предишната вечер? Може би трима лесъри за една нощ беше твърде много? Или пък беше заради храненето…

По дяволите! Изобщо нямаше намерение да мисли за това. Нито да си го спомня.

Той се обърна по гръб…

… и направо подскочи.

— Мамка му!

Край леглото стояха пет фигури, облечени в черни роби с качулки.

Прозвуча гласът на Рот, първо на Древния език, а после на английски:

— От въпроса, който ще ти бъде зададен тази нощ, няма връщане назад. Ще бъдеш попитан само веднъж и отговорът ти ще важи до края на дните ти. Готов ли си да бъдеш попитан?

„Братството. Света Богородице, майко Божия!“

— Да — отвърна Бъч и стисна кръста около врата си.

— Тогава, Бъч О’Нийл, потомък на моята кръв и кръвта на моя баща, нека те попитам — ще се присъединиш ли към нас?

Мамка му. Това наистина ли се случваше? Или той сънуваше? Бъч огледа качулатите фигури една по една.

— Да. Да, ще се присъединя към вас.

Подхвърлиха му черна роба.

— Покрий плътта си с това и вдигни качулката над главата си. От устните ти не бива да се отрони нито звук, освен ако някой не се обърне към теб. Очите ти не бива да се вдигат от земята. Ръцете ти през цялото време трябва да бъдат сключени зад гърба ти. Доблестта ти и благородството на кръвната линия, която споделяме, ще бъдат преценявани по всяко твое действие.

Бъч стана от леглото и нахлузи робата. За миг си помисли, че не би било зле, ако първо беше отскочил до тоалетната…

— Разрешава ти се да облекчиш тялото си. Направи го сега.

Когато се върна от тоалетната, Бъч много внимаваше да не вдига глава от пода и да държи ръцете си отзад.

Усети как върху рамото му се отпуска нечия ръка, и разбра, че е Рейдж — никой друг нямаше толкова тежка десница.

— Ела с нас — нареди Рот и Бъч бе изведен от Дупката право в кадилака, който бе паркиран едва ли не във вестибюла — сякаш братята не искаха никой да разбере какво се случва.