Читать «Споделена любов» онлайн - страница 260

Някой сложи длан върху рамото на Бъч и той се закова на място.

Напевът спря отведнъж и след като отекна няколко пъти, постепенно заглъхна.

Бъч усети, че го улавят за ръка и го повеждат напред.

— Стъпала — разнесе се гласът на Вишъс от едната му страна. Бъч залитна леко, но бързо си възвърна равновесието и пое нагоре. Когато изкачиха стъпалата, Ви му помогна да застане, където трябва, нагласявайки тялото му в правилната позиция. Бъч имаше чувството, че стои досами нещо масивно, струваше му се, че пръстите на краката му докосват някаква стена.

В настъпилата тишина по носа му се стече капка пот и тупна върху гладкия под, точно между краката му.

Ви стисна рамото му, сякаш за да му вдъхне увереност.

— Кой предлага този мъж? — разнесе се гласът на Скрайб Върджин.

— Аз, Вишъс, син на воина от Братството на черния кинжал, известен като Бладлетър.

— Кой го отхвърля?

Мълчание. Слава богу.

Гласът на Скрайб Върджин се извиси, изпълни всеки сантиметър от пространството около тях, докато накрая единственото, което Бъч чуваше, бяха нейните думи.

— Въз основа на заявеното от Рот, син на Рот и по предложение на Вишъс, син на воина, известен като Бладлетър, обявявам мъжа пред себе си, Бъч О’Нийл, потомък на Рот, син на Рот, за достоен претендент за членство в Братството на черния кинжал. По свое усмотрение и по силата на властта, която имам, в името на опазването на расата, разрешавам да бъде пренебрегнато правилото за майчината линия. Може да започнете.

— Обърнете го — проговори Рот. — Съблечете го.

Бъч усети как го завъртат. Вишъс свали робата му, премести разпятието, така че да пада върху гърба му, и отстъпи назад.

— Вдигни очи — нареди Рот.

Бъч се подчини и дъхът му спря.

Намираше се върху подиум от черен мрамор, обърнат към подземна пещера, осветена от стотици черни свещи. Пред него имаше олтар, върху два масивни скални блока беше закрепен огромен каменен трегер, а отгоре му имаше… череп. От другата му страна стоеше Братството на черния кинжал в цялото си великолепие — петима мъжки вампири с тържествени лица и силни тела.

Рот излезе напред и се доближи до олтара.

— Отстъпи назад и се улови за клиновете!

Бъч се подчини и опря гръб в гладката каменна стена, а пръстите му се сключиха около две солидни дръжки.

Рот вдигна ръка и Бъч видя, че дланта му, здраво стиснала черен кинжал, е облечена в сребърна ръкавица с шипове на кокалчетата. Той заби острието малко над китката си и протегна ръка над черепа, върху който беше поставена сребърна чаша. Кръвта, която изтече от раната, се събра в чашата като миниатюрно алено езерце, което улови светлината на свещите и я отрази.

— Моята плът — каза Рот и след като близна раната си, за да я затвори, остави кинжала и пристъпи към Бъч.

Който преглътна мъчително.

Рот отметна главата му назад и впи зъби във врата му. Мощен спазъм разтърси тялото на Бъч и той трябваше да стисне челюсти, за да не изкрещи. Вкопчи се в двете дръжки толкова силно, че от напрежение китките му едва не се строшиха. Най-сетне Рот отстъпи назад и избърса уста.