Читать «Споделена любов» онлайн - страница 251
Дж. Р. Уорд
Бъч излезе навън и закрачи по разкаляната от топящия се сняг морава. След известно време се обърна и тръгна обратно към къщата, но когато се приближи до кадилака, спря, почувствал внезапно, че не е сам.
— Здравей, Бъч — каза Мариса и излезе иззад колата.
Господи, толкова беше красива. Особено така отблизо.
— Здрасти.
Той пъхна ръце в джобовете на коженото си яке и си помисли колко много му липсва тя. Колко силно я желае. Как копнее за нея. И то не само заради секса.
— Бъч… аз…
Изведнъж Бъч се напрегна, зърнал нещо да се задава по моравата. Мъж… белокос мъж…
—
— Какво правиш… — започна тя, но после забеляза
— Бягай! Намери Рейдж и Ви и им кажи моментално да си докарат задниците тук. И заключи проклетата врата.
И като я побутна, той се обърна. Пое си дъх едва когато чу тежкото захлопване на вратата и изщракването на резетата от вътрешната страна.
Я виж ти! Та това бе водачът на
Де да можеше да се разправи с него без свидетели. Защото, преди да го убие, Бъч искаше да го разкъса на парченца. Око за око, така да се каже.
Когато се приближи още малко, копелето вдигна ръце в знак, че се предава, но на Бъч не му минаваха такива. Освен това не вярваше, че убиецът е сам, затова накара инстинктите си да пребродят местността наоколо, очаквайки да усети цяла армия
Въпреки това се почувства много по-уверен, когато Ви и Рейдж се материализираха до него в студената нощ.
— Мисля, че е сам — прошепна Бъч и се приготви за битка. — И не е нужно да ви казвам, че той е мой.
Когато
С изтерзан глас водачът на
— Ей ти, ченге. Убий ме… довърши ме. Моля те…
— Не му вярвай — обади се Рейдж от лявата страна на Бъч.
За миг погледът на убиеца се премести към него, после отново се спря върху Бъч.
— Искам всичко да свърши. Уловен съм в капан… Моля те, убий ме. Но трябва ти да го направиш. Не те.
— С най-голямо удоволствие — промърмори Бъч и се нахвърли отгоре му, очаквайки всякакви номера и хватки от страна на копелето.
Но
— Благодаря ти… благодаря ти…
Странните благодарности на убиеца се лееха като несекващ поток.
Завладян от желанието да погълне злото в себе си, Бъч го стисна за гърлото и отвори устата му, като съвсем ясно усещаше погледите на
Само че то така и не се случи. Някаква преграда не позволяваше на злото в