Читать «Споделена любов» онлайн - страница 233

Оставяйки настрани учебника си по Древния език, Джон се приготви да посрещне удара. Господи, ами ако беше новината, която вече три месеца чакаше с ужас?

Рот заобиколи писалището и завъртя трона си, така че да е лице в лице с Джон, после седна и си пое дълбоко дъх.

„Да, това е. Тор е мъртъв и те са открили тялото му.“ Рот се намръщи.

— Надушвам страха и мъката ти, синко. Напълно разбираеми са при тези обстоятелства. Погребението ще е след три дни.

Джон преглътна мъчително и обви раменете си с ръце, усетил как някакъв черен вихър се надига около него и помита целия му свят.

— Родителите на съученика ти помолиха всички от класа да присъстват.

Джон рязко вдигна глава.

— Какво? — беззвучно оформиха устните му.

— Съученикът ти, Хърт. Не преживя преобразяването. Почина снощи.

Значи Тор не беше мъртъв?

Джон с усилие се върна от ръба на бездната, в която едва не пропадна само за да установи, че наднича в друга, също толкова страшна. Един от съучениците му беше умрял по време на преобразяването си?

— Мислех, че си чул.

Джон поклати глава и се замисли за Хърт. Не го познаваше особено добре и все пак…

— Понякога се случва, Джон. Но ти няма защо да се тревожиш. Ние ще се погрижим добре за теб.

Някой беше умрял по време на преобразяването си. По дяволите…

Последва дълго мълчание. Най-сетне Рот подпря лакти на коленете си и се приведе напред. Лъскавата му черна коса падна над рамото му и докосна обутите му в кожени панталони бедра.

— Слушай, Джон, време е да помислим за това, кой ще ти помогне по време на преобразяването ти. Нали се сещаш, от кого ще пиеш.

Джон си спомни Сарел, която лесърите бяха убили заедно с Уелси, и сърцето му се сви. От нея трябваше да пие, когато настъпеше моментът.

— Имаме две възможности, синко. Може да ти потърсим някое момиче отвън. Бела познава семейства, които имат дъщери, и… какво пък, може дори да се обвържеш с една от тях — каза Рот, но усети как тялото на Джон се напрегна и побърза да добави: — Все пак, ако трябва да съм честен, това не е възможността, която аз бих избрал. Може да се окаже малко трудно да я доведем навреме. Фриц ще трябва да я докара с колата, а когато започне преобразяването, всяка минута е ценна. Но ако искаш…

Джон сложи ръка върху татуираното рамо на Рот и поклати глава. Нямаше представа каква е другата възможност, но беше дяволски сигурен, че не иска дори да се доближава до някоя необвързана жена. Без да се замисли, той написа: Никакво обвързване. Какъв друг избор имам?

— Може да използваш една от Избраниците.

Джон наклони глава на една страна.

— Те са най-приближените до Скрайб Върджин и живеят от другата страна. Рейдж използва една от тях, Лейла, тъй като не може да се храни от кръвта на Мери. Лейла е надеждна и може да дойде само за миг.

Джон го докосна по ръката и кимна.

— Искаш ли да използваш нея?

Да, която и да бе тя.

— Добре, синко, отлично. Нейната кръв е много чиста и това несъмнено ще е от полза.