Читать «Споделена любов» онлайн - страница 232

Бъч беше готов да каже абсолютно всичко, само за да убеди приятеля си да слезе от парапета, но имаше чувството, че той наистина бе отвратен от себе си. Което беше адски глупаво. Никой не може да заповядва на сърцето си, а Бъч изобщо не се чувстваше застрашен от признанието на Ви. Всъщност не беше дори учуден.

— Ви, приятелю, всичко е наред. Между теб и мен… всичко е наред.

Изпълненото с копнеж изражение изчезна от лицето на Ви, заменено от ледена маска, която при тези обстоятелства беше направо плашеща.

— Ти си единственият приятел, който някога съм имал… — Отново онзи ужасяващ смях. — Въпреки останалите от Братството, ти си единственият, с когото бях наистина близък. Честно казано, никак не ме бива с връзките. Но с теб беше различно.

— Ви, и при мен е така. Но какво ще кажеш да слезеш…

— Ти не беше като другите. Изобщо не те беше грижа, че съм различен. Другите, те… те ме ненавиждаха, защото бях различен. Не че това има значение. Те всички са мъртви. Мъртви, мъртви…

Бъч нямаше никаква представа какви ги дрънка Ви, но и не го интересуваше. Единственото, което имаше значение, беше, че говореше в минало време.

— Аз все още съм ти приятел. Винаги ще ти бъда приятел.

— Винаги… Каква смешна дума — винаги.

Краката на Ви се огънаха и той се свлече на колене, като едва успя да запази равновесие. Бъч пристъпи напред.

— Не се приближавай, ченге. Стой, където си! — Ви остави бутилката с водка на парапета и прокара пръсти по гърлото й. — Тя добре се погрижи за мен.

— Защо не пийнем заедно, а?

— Не. Но можеш да довършиш каквото е останало.

Диамантените очи на Ви се повдигнаха и левият ирис започна да се разширява, докато не погълна цялото око. Последва дълго мълчание, нарушено най-сетне от смеха на Ви.

— Знаеш ли, вече не виждам абсолютно нищо… Колкото и да се опитвам, колкото и да се мъча, аз съм сляп. Незрящ в бъдещето. — При тези думи той сведе поглед към тялото си. — И въпреки това продължавам да светя… като някоя от онези шибани лампи с формата на гъска, която включваш в контакта и тя цялата засиява.

— Ви…

— Ти си добър ирландец, нали?

Бъч кимна и Ви продължи:

— Ирландец, ирландец… чакай да помисля. Да…

Погледът на Ви се проясни и той продължи пресекливо:

— Нека пътят се надигне да те посрещне. Нека вятърът винаги бъде попътен. Нека слънце да сгрява лицето ти и дъжд да напоява нивите ти. И… мой най-скъпи приятелю, докато отново се срещнем, нека ръката на Господ те закриля.

И с едно мощно движение Ви отскочи назад и изчезна.

43.

— Джон, трябва да поговорим.

Джон вдигна поглед и видя как Рот влиза в кабинета и затваря вратата след себе си. Ако се съдеше по вида му, явно ставаше въпрос за нещо страшно сериозно.