Читать «Споделена любов» онлайн - страница 231

Излезе от асансьора, чувствайки се като прокажен, и беше посрещнат от тътнещите звуци на „Chicken N Beer“ на Лудакрис.

— Ви? — извика той, блъскайки по вратата. Отговор не последва. По дяволите. Веднъж вече беше нахлул при Ви в неподходящ момент…

По някаква причина вратата изщрака и се открехна едва-едва. Бъч я побутна и рапът, долитащ отвътре, се засили, но не можа да заглуши полицейските му инстинкти, които изведнъж се обадиха предупредително.

— Вишъс?

Той прекрачи прага и бе блъснат от силен повей на вятъра, долетял откъм отворената стъклена врата на терасата.

— Ехо… Ви?

Бъч погледна към бара. Върху мраморния плот имаше две празни бутилки от водка и три капачки. Аха, тук е имало запой.

Бъч се запъти към терасата, като очакваше да завари Вишъс, проснат върху някой шезлонг, мъртвопиян.

Вместо това налетя на сцена, сякаш извадена от филм на ужасите — чисто гол, Вишъс се беше покачил върху парапета на терасата и се поклащаше на вятъра… а от тялото му струеше светлина.

— Исусе Христе… Ви!

Ви се обърна рязко и разпери сияещите си ръце. С налудничава усмивка той бавно се завъртя.

— Готино, а? Сега е навсякъде по мен — каза той и като надигна бутилката с водка, отпи голяма глътка. — Мислиш ли, че ще се опитат да ме завържат и да покрият всеки сантиметър от кожата ми с татуировки?

Бъч бавно прекоси терасата.

— Ви… какво ще кажеш да те свалим оттам, а?

— Защо? Бас държа, че съм достатъчно умен, за да полетя.

Ви погледна през рамо към улицата трийсет етажа под него.

Докато се олюляваше напред-назад от поривите на вятъра, тялото му беше поразяващо красиво.

— Да, такъв шибан гений съм, че сто процента мога да надхитря дори гравитацията. Искаш ли да ти покажа?

— Ви…

По дяволите!

— Ви, приятелю, слез оттам.

Вишъс го погледна и сбърчи вежди, сякаш изведнъж беше изтрезнял.

— Миришеш като лесър, съквартиранте.

— Знам.

— Защо така?

— Ще ти кажа, ако слезеш.

— Подкупваш ме, а? — Ви отпи още една глътка „Сива гъска“. — Само че аз не искам да слизам, Бъч. Искам да полетя… да полетя далеч оттук.

Той вдигна глава към небето и залитна… но успя да запази равновесие, като размаха бутилката в ръката си.

— Опа… беше на косъм.

— Вишъс… Боже…

— Е, ченге, Омега отново е в теб, така ли? И кръвта ти пак е черна? — Ви отметна косата си от очите. Татуировките на слепоочието му направо грееха от сиянието на кожата под тях. — И въпреки това ти не си изначално зъл. Как го каза тя? А, да… истинското зло се крие не в тялото, а в душата. А ти, Бъч О’Нийл, имаш добра душа. По-добра от моята при всички случаи.

— Вишъс, слез оттам. Веднага…

— Аз те харесах, ченге. От мига, в който те видях за първи път. Не… не точно от първия миг… тогава исках да те убия. Но после те харесах. Много.

Господи, Бъч никога не беше виждал изражение като онова, което се изписа по лицето на Вишъс при тези думи. Печално… Нежно… Но най-вече — изпълнено с копнеж.

— Видях те с нея, Бъч. Видях те… как правиш любов с нея.

— Какво?

— Мариса. Видях те отгоре й, там, в клиниката. — Ви размаха сияещата си ръка напред-назад. — Беше нередно, знам, и наистина съжалявам… но просто не можех да извърна очи. Бяхте толкова красиви заедно и аз исках… мамка му, каквото и да бе това между вас. Исках да изпитам същото. Да, поне веднъж исках да разбера какво е да правиш нормален секс с някого, когото обичаш. — Вишъс се изсмя ужасяващо и продължи: — Е, онова, което искам, не е точно нормално, нали? Ще извиниш ли моята извратеност? Моята срамна и възмутителна перверзност? Мамка му… унижавам и двама ни…