Читать «Вечна любов» онлайн - страница 25

Звярът повдигна мускулестите си предни крака.

Господи, ноктите му бяха като ками. Пред тях ръкавицата с бръсначи на Фреди Крюгер от „Кошмари на Елм стрийт“ би изглеждала направо смешна.

Обаче там някъде, в това същество, се криеше Рейдж.

Бъч постави длан на стъклото — сякаш можеше да докосне брата.

Чудовището наклони глава, белите му очи премигнаха. Изпусна рязко дъх, огромното му тяло започна да се тресе. От гърлото му излезе висок и пронизителен рев и проряза нощта. Последва ново сияние, подобно на мълния. И ето че Рейдж лежеше гол на земята.

Бъч излезе от колата и коленичи до приятеля си.

Рейдж трепереше неконтролируемо, кожата му беше потна, очите — затворени, мърдаше бавно устни. Целият беше изцапан с черна кръв — лицето, косата, гърдите. Стомахът му беше ужасно подут. А в рамото му имаше малка дупчица — там, където куршумът се беше забил в плътта.

Бъч съблече сакото си и загърна вампира с него. Наведе се и се опита да долови неясните думи, които излизаха от устата му.

— Какво казваш?

— Ранени ли сте? Ти… Ви?

— Не, добре сме.

Рейдж като че ли се успокои.

— Отведете ме у дома… Моля ви… у дома.

— Не се тревожи за нищо. Ние ще се погрижим за теб.

О., приведен ниско над земята, тичаше през просеката, отдалечавайки се от мястото на клането. Камионът му беше спрян на шосето на около миля по-надолу. Предполагаше, че ще стигне до него след три или четири минути. Засега нищо не го преследваше.

Бе побягнал в мига, в който ярката светлина бе осветила гората, защото добре знаеше, че това вещае беда. Отначало беше предположил, че явлението е облак парализиращ газ или предвестник на експлозия, но после бе чул животински рев. Беше погледнал през рамо и се беше заковал на място, неспособен да помръдне. Нещо вилнееше сред другарите му, изтребваше ги един по един като досадни мухи.

Някакво същество. Появило се буквално от нищото.

Не беше останал дълго да гледа и сега хвърли поглед през рамо, за да се увери, че нищо не го преследва. Пътеката зад него беше чиста, а пред себе си виждаше камиона. Стигна до него, седна бързо зад кормилото, запали двигателя и натисна педала на газта.

Най-важното в този момент беше да се отдалечи от това място. Подобно клане скоро щеше да привлече вниманието или заради шума, който се беше вдигнал по време на битката, или заради крайния изход от нея. Втората му по приоритет задача беше да анализира ситуацията. Господин Х. щеше да беснее като луд. С елитната група на О. беше свършено, мъртви бяха и другите лесъри, които беше поканил да гледат наказанието на Е. И шестимата бяха избити за малко повече от половин час.

По дяволите, не знаеше много за чудовището, извършило това кръвопролитие. Бяха заети с окачването на тялото на Е. на дървото, когато кадилакът беше спрял встрани от шосето. От него беше слязъл русокос воин — толкова едър и бърз, че очевидно беше член на братството. С него имаше и друг мъжки екземпляр, също невероятно смъртоносен, както и един човек, макар само Господ да знаеше какво правеше той в компанията на двамата братя.