Читать «Вечна любов» онлайн - страница 27

— Лежи спокойно, здравеняко.

Бъч. Говореше Бъч.

Рейдж се опита да каже нещо. Мразеше и отвратителния вкус, който усещаше в устата си.

— Отпусни се, Холивуд. Беше страхотен. Двамата с Ви ще те откараме вкъщи.

Автомобилът потегли и подскочи, когато премина от банкета върху платното. Рейдж изохка като дете, но не можа да сдържи стона си. Цялото тяло го болеше, сякаш някой го беше пребил с бейзболна бухалка. И то с остър шип по нея.

Но болката в костите и мускулите беше нищо в сравнение с конвулсиите на стомаха му. Молеше се да стигнат до дома, преди да е повърнал в колата на Ви, но не можеше да гарантира, че ще издържи толкова дълго. Слюнчените му жлези работеха по-усилено от обикновено и се налагаше често да преглъща. Което пък засилваше гаденето и рефлекса му да повърне. Искаше му се…

Задиша бавно и дълбоко през носа, за да излезе от този омагьосан кръг.

— Как си, Холивуд?

— Обещай ми. Душ. Веднага щом се приберем.

— Имаш го, приятелю.

Рейдж вероятно беше припаднал, защото следващото нещо, което усети, беше, че го свалят от колата. Чу познати гласове. Говореха Ви и Бъч. Чу и дълбоко гърлено ръмжене, каквото можеше да излезе само от устата на Рот.

Отново изгуби съзнание. Когато се свести, усети до гърба си нещо студено.

— Можеш ли да се изправиш? — запита Бъч.

Рейдж направи опит и беше благодарен, че коленете му не се огънаха. Сега, когато беше вече извън колата, напъните за повръщане бяха поутихнали.

Ушите му доловиха приятен монотонен шум и след миг топъл поток обля тялото му.

— Как е водата, Рейдж? Гореща? — Гласът на Бъч. Много отблизо.

Ченгето беше под душа с него. Долавяше и аромата на турски тютюн. Което означаваше, че Ви също бе в банята.

— Холивуд? Водата да не е прекалено гореща?

— Не. — Протегна ръка за сапуна. — Нищо не виждам.

— И по-добре. Не е нужно да знаеш как изглеждаме заедно голи под душа. Честно казано, аз съм достатъчно шокиран и заради двама ни.

Рейдж се усмихна леко, когато усети гъбата да потрива лицето, врата и гърдите му.

Господи, усещането беше фантастично. Наклони глава назад и остави сапуна и водата да отмият остатъците от звяра.

Топлата струя спря прекалено скоро. Омотаха хавлия на кръста му и започнаха да го подсушават с друга.

— Можем ли да направим още нещо за теб, преди да си легнеш? — запита Бъч.

— „Алка Зелцер“. В шкафчето ми са.

— Ви, разтвори му няколко таблетки, моля те. — Бъч обгърна Рейдж през кръста. — Облегни се на мен. Да, точно така. По дяволите, трябва да престанем да те храним, тежък си.

Рейдж прие помощта му. Двамата прекосиха коридора, чийто под беше покрит с мрамор, и влязоха в спалнята.

— Добре, голямо момче, вече можеш да си легнеш.

О, да. Легло. Леглото е нещо хубаво.

— Виж кой е тук. Сестра Вишъс.

Наклониха главата му назад, а после допряха чаша до устните му. Отпи, колкото можа, и се отпусна върху възглавниците. Малко преди да потъне в сън, чу приглушения глас на Бъч.