Читать «Вечна любов» онлайн - страница 24

Бъч дишаше учестено.

Неясно и смътно, сякаш отдалеч, чу щракването на запалка и хвърли поглед към брата до себе си. Жълтото пламъче освети лицето на Ви, докато палеше с треперещи ръце ръчно свита цигара. След малко издиша дима и въздухът в колата се изпълни с мириса на турски тютюн.

— Той откога… — Бъч се обърна и отново загледа как огромното същество вилнее сред дърветата. И напълно изгуби нишката на мислите си.

— Рейдж предизвика гнева на Скрайб Върджин и тя го прокле. Ориса го на двестагодишен ад. Всеки път, когато се разгорещи прекалено, промяната настъпва. Може да бъде предизвикана от болка, гняв или физическа неудовлетвореност, ако разбираш какво искам да кажа.

Бъч повдигна едната си вежда. И като си помислеше, че беше застанал между Рейдж и жената, която той желаеше… Никога повече нямаше да прояви такава глупост.

Касапницата продължи, а на Бъч му се струваше, че гледа научнофантастичен канал с изключен звук. Господи, дори той не можеше да си представи подобно насилие. По време на дългогодишната си служба като детектив в отдел „Убийства“ беше виждал много трупове, някои от които обезобразени до неузнаваемост, но до този момент не беше ставал свидетел на подобно кръвопролитие. Изненадващо шокът го накара да приеме събитията като нереални. И слава богу.

Трябваше да признае обаче, че звярът се движеше плавно и грациозно. Как само завъртя онзи лесър във въздуха, а после го подхвана с…

— Редовно ли става тази промяна? — запита.

— Достатъчно често. Ето защо Рейдж преследва секса с такава настървеност. Той му помага да остане спокоен. Едно ще ти кажа, не дразни звяра. Не прави разлика кой му е приятел и кой може да му послужи за обяд. Можем само да чакаме Рейдж да се върне при нас, едва тогава ще имаме възможност да се погрижим за него.

Нещо тупна тежко върху капака на кадилака. О, господи, дали не беше нечия глава? Не, ботуш. Може би вкуса на гумата не допадаше на съществото.

— Да се погрижим за него? — прошепна Бъч.

— А как ще се чувстваш ти, ако всичките ти кости са потрошени? Тялото му се променя напълно, а когато звярът си отиде, отново приема облика на вампир.

Съвсем скоро в сечището вече нямаше нито един лесър. Чудовището отново нададе мощен рев и се огледа наоколо — като че ли търсеше още някого, когото да погълне. Не видя други убийци и погледът му се спря върху кадилака.

— Може ли да влезе в колата? — запита Бъч.

— Стига да поиска. За щастие, в момента едва ли е много гладен.

— Да… а какво ще стане, ако в стомаха му има място и за десерт? — измърмори под носа си Бъч.

Звярът разтърси глава и черната му грива се развя на лунната светлина. След това изрева и затича към тях на два крака. Стъпките му бяха толкова тежки, че земята се разтресе.

Бъч още веднъж провери дали вратата му е заключена. После се замисли дали да не покаже открито страха си и да не залегне на пода.

Съществото спря точно до автомобила и приведе огромното си туловище. Беше толкова близо, че дъхът му замъгли прозореца откъм страната на Бъч. Погледнато от такова нищожно разстояние, то беше отвратително. Бели присвити очи. Грозна озъбена уста и чудовищни зъби — като излезли от нечий кошмар. По гърдите му се стичаше черна кръв, подобна на непреработен нефт.